Цветомир празнува на Цветница — подвижния пролетен празник, който всяка година пада седмица преди Великден. Ден, в който цялата цветна рода черпи наведнъж, обградена от осветена върба.
Цветомир празнува на Цветница — неделята преди Великден, когато църквите се пълнят с върбови клонки, а всички цветни имена черпят наведнъж. Датата е подвижна, вързана за Великден, затова всяка пролет пада на различен ден, но винаги точно седмица преди Възкресение. Един имен ден, който сменя числото, но не и настроението.
Самото име Цветомир е двусъставно, както обичат старите славянски имена — сглобено от „цвят“ и „мир“. Първата част е чистата пролет, разцъфването и зеленината; втората в старобългарския е носела двоен смисъл — и спокойствие, и свят. Оттам и тълкуванията: цвете на мира, цъфнал свят. Женската форма е Цветомира, а в същия букет растат Цветан, Цвета, Цветелина и всяко друго име, поникнало от цвете.
Зад Цветомир не стои конкретен светец, защото покровителят тук е сезон, не човек. Цветница, наричана още Връбница, отбелязва влизането на Христос в Йерусалим, посрещнат с палмови клонки — които по нашите земи, където палми не растат, църквата е заменила с върба, първото дърво, което се разлиства. Пълната история е на празничната страница; за името стига това, че цъфтенето е буквално вписано в календара му.
В църквата върбовите клонки се освещават и се отнасят у дома за здраве и плодородие — закачат се над вратата или се пазят до иконата цяла година. По селата момите се пременят и вият венци, а обредът е тих, зелен и без много патос. Точно толкова тежест, колкото едно пролетно име да си получи деня, без да го натоварва с жития и мощи.
В кючешкия прочит Цветница е може би най-зеленият имен ден в годината и единственият, на който именикът дели трапезата с цяла градина съименици. Цветомир черпи рамо до рамо с Цвети, Цветелини и Явори, всички кръстени на едно и също — на това, че светът пак се разлиства. Кючекът тук не е бунт, а просто шумната част от пролетта, още едно цвете в букета на деня.
Сашо Роман — Царят на нощта е за именика, който на своя ден очаква да бъде крал на вечерта, макар утре пак да става за работа. Тони Дачева и орк. Кристал — Три кила банани е за абсурдното изобилие на трапезата, където всичко се трупа без мярка. АЗИС — Хабиби е за топлината, която идва след третата ракия, когато празникът омеква. Взети заедно, трите минават през целия ден — от очакването за корона, през претрупаната маса, до прегръдката, с която вечерта угасва.
Цветница свършва в светла пролетна вечер, малко преди Страстната седмица да сложи по-строг тон. За един ден обаче Цветомир и цялата му цветна рода владееха календара, кръстени на самото разлистване. Върбата беше осветена; кючекът изпрати цветните имена през най-зеления им ден.
Пожелания
Старобългарският „мир“ е значел и покой, и свят — името ти обещава едновременно вътрешно спокойствие и цяла вселена, а календарът ти връчва подвижна дата и толкова.
Име от „цвят“ и „мир“ — пролетен разцвет и покой в едно, само че покоят в тази държава по-често се намира на опашката пред летището, отколкото у дома.
Христос е посрещнат с палми, но по нашите ширини палми не виреят — затова цъфналият ти свят се празнува с върба, най-честната импровизация в календара.
Черпиш наведнъж с Цвети, Цветелини и Цветани — цяла градина съименици, всеки убеден, че върбата е осветена персонално за него.