Цветница е неделята преди Великден — в църквите се освещават върбови клонки. Цветните имена имат за покровител целия пролетен цикъл, не конкретен светец.
Цветница е неделята преди Великден — денят, в който църквите се изпълват с върбови клонки, а всички „цветни“ имена празнуват наведнъж. Датата е подвижна, вързана за Великден, и всяка пролет събира под едно име цяла градина от кръщелни.
Името Цветана идва направо от българската дума „цвят“ и е чисто пролетно по дух — едно от онези имена, чиято етимология не изисква речник, а само поглед през прозореца в април. От корена растат Цвета, Цветелина, Цветомир, а празникът покрива и Виолета, Лилия, Роза, Невена и всяко друго име, поникнало от цвете.
Зад Цветана не стои конкретна светица, защото покровител тук не е човек, а сезон. Цветница, наричана още Връбница, отбелязва влизането на Христос в Йерусалим, посрещнат с палмови клонки — които в българските земи, където палми не растат, са заменени с върба, първото раззеленяващо се дърво. Осветените върбови клонки се носят у дома за здраве, а с тях идва и обичаят момите да се пременят и да вият венци. Така целият пролетен цикъл на разцъфване става покровител на цветните имена — вместо житие, те имат сезон, вместо мощи — напъпили клонки.
Има нещо освобождаващо в име, чийто празник е самата пролет. Докато другите имени дни се въртят около строги мъченици и далечни епископи, Цветница просто празнува това, че светът отново се раззеленява. Цветните имена носят лекота, каквато тежките светийски кръщелни нямат — те са обещание за топло, изписано в самия си корен.
В народната традиция Цветница е и праг: след нея идва Страстната седмица, а с нея и последните пости преди Великден. Затова Връбница е ден на светла пауза, последен полъх на безгрижие преди сериозността на предпасхалните дни. Цветана празнува точно на този крехък ръб между разцъфването и Страстите.
В кючешкия прочит Цветница е най-цветущият имен ден в годината — буквално. Цвети, Цветелини и Виолети черпят, обградени от върба и първа зеленина, с лекотата на имена, кръстени на самото цъфтене. Кючекът е за момента, когато освещаването на върбата отстъпи на пролетното веселие. На Цветница кючекът е просто още едно цвете в букета на деня, шумно и живо като самата пролет.
Глория — Скъпи купи ми нещо е за самоуверената именичка, която на този ден очаква внимание и цветя. Малките пантери — Неприличните е за по-дръзката, палава страна на пролетния празник. Валдес — Жега е за наближаващата топлина, която Цветница предвещава. Взети заедно, трите песни минават през целия ден — от очакването за жест, през пролетната дързост, до топлината, която иде след върбата.
Цветница свършва в светла пролетна вечер, точно преди Страстната седмица да я смени с по-строг тон. За един ден обаче цветните имена владееха календара, кръстени на самото цъфтене насред април. Върбата беше осветена; цветята бяха раздадени; кючекът изпрати цветните имена през най-зеления им ден в годината.
Пожелания
Етимологията ти не иска речник, само поглед през прозореца през април. Рядко нещо тук е толкова прозрачно — обикновено питаш трима души и пак не разбираш.
Празникът ти уж е за палмови клонки, но палми у нас не растат, та минаваш с върба — националният ни метод за всичко: заместваш го с каквото има под ръка.
Нямаш светец — покровителят ти е цял сезон. Докато другите имена мъкнат по някой обезглавен епископ, ти празнуваш, че светът пак се раззеленил. По-лека биография няма.
Цветница е последният полъх на безгрижие преди Страстната седмица — един ден цъфтиш, после идва постът. Разписание, познато на всеки, който е бил на купон в неделя вечер.