Росен е рядко мъжко име сред цветните — кръстено на самодивската билка росен, не на градинско цвете. Празнува на Цветница, подвижния празник в неделята преди Великден.
Цветница е неделята преди Великден — денят, в който църквите се пълнят с върбови клонки, а всички цветни и растителни имена празнуват наведнъж. Датата е подвижна, вързана за Великден, така че всяка пролет събира цяла градина именници под един-единствен празник. Росен влиза в тази градина откъм рядката ѝ страна — мъжко име, кръстено не на градинско цвете, а на дива горска билка.
Името Росен идва право от растението росен — Dictamnus albus, което народът знае още като самодивско биле и русалийче. Произходът е славянски и не изисква речник: билка, поникнала в българската гора, подарила името си на човек. Свързват го понякога и с думата „роса“, но истинският първоизточник е самата билка, натоварена с повече фолклор, отколкото носят повечето растения в полето.
Зад Росен не стои светец, защото покровителят тук не е човек, а сезон. Цветница, наричана и Връбница, отбелязва влизането на Христос в Йерусалим, посрещнат с палмови клонки — които по нашите земи, където палми не растат, станаха върба, първото раззеленяващо се дърво. Тук покровител е цъфтежът, не мъченик, а пълната история чака на страницата на празника. Осветените клонки се носят у дома за здраве, а цветните имена получават вместо житие цяла напъпила пролет.
Самата билка носи легенда, тежка колкото малко цветя. Според поверието росенът лекува всяко страдание и дарява рожба на бездетните, затова се ражда обичаят „ходене по росен“ — срещу Спасовден търсещите изцеление нощуват в горите и поляните, където той расте. Самодивите пък го вплитат във венците си, което донякъде обяснява защо на човек, кръстен на тази билка, все му се полага малко повече внимание.
Има и по-точен детайл: в горещо време росенът отделя летливи масла и пламва за миг при допир с огън — пламъкът пробягва отгоре и изчезва, без да изгори растението. Мъжко име, кръстено на билка, която гори, без да изгаря — трудно се измисля по-подходящо име за кючек. Затова Росен държи мъжкия стол на маса, пълна с Цвети, Лилии и Рози, а денят му излиза малко по-опърлен от останалите.
Братя Кулинови — Тирбушона отпушва вечерта, защото всяко черпене на Цветница започва с отваряне на бутилка. Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти върти самото парти — кючекът, повторен толкова пъти, колкото самодивите обикалят росена. Влади Марков — 5-6 женички слага именика в средата, обграден точно като билката, на която е кръстен. Взети заедно, трите минават през целия ден — от първата бутилка, през въртящия се кючек, до Росен, останал заобиколен и опърлен, но неизгорял.
Цветница свършва в светла пролетна вечер, точно преди Страстната седмица да смени тона. За един ден обаче Росен държеше мъжкия стол сред цяла градина цветни имена, кръстен на билката, която гори, без да изгаря. Върбата беше осветена; бутилките — отворени; кючекът изпрати единственото самодивско име през най-зеления му ден в годината.
Пожелания
Кръстен си на билка, която пламва при допир с огън и не изгаря — единствената билка на масата, която минава през запалка и остава.
Билката ти лекувала всяко страдание и дарявала рожба на бездетните — по-широка гаранция от която и да е българска здравна каса.
Самодивите те вплитат във венците си — на човек, кръстен на такава билка, все му се полага малко повече внимание, отколкото на един стол.
Държиш единствения мъжки стол сред Цвети, Лилии и Рози — опърлен, но неизгорял, точно като билката, от която идваш.