Ренета празнува на Цветница — подвижния празник седмица преди Великден, когато черпят всички цветни и пролетни имена. Датата се мести всяка година, затова винаги се засича спрямо Великден, не по календара.
Цветница е подвижен празник — неделята преди Великден, вързана за пасхалния календар, така че всяка година Ренета празнува на различна дата. Броенето тръгва от Великден, не от календара — Великден гони Ренета, не обратното. Това е денят, в който църквите се пълнят с върбови клонки, а цялата пролетна градина от имена черпи наведнъж. Ренета сяда на тази обща трапеза, макар да не е кръстена на цвете.
Името Ренета идва от къснолатинското Renatus — от re- „отново“ и natus „роден“, тоест „преродена“, „новородена“. Женската форма тръгва на запад през френското Renée и италианското Renata, а в България навлиза чак през ХХ век, с пик през седемдесетте и осемдесетте. От същия корен растат Рената, немското Renate и чешкото Renáta. Има и втора, по-плитка следа — френския сорт ябълки Reinette, умалително от Reine, кралица, буквално „малка кралица“.
Зад Цветница не стои конкретна светица. Празникът, наричан още Връбница, отбелязва влизането на Христос в Йерусалим, посрещнат с палмови клонки — които по нашите земи, където палми не растат, църквата замени с върба, първото раззеленяващо се дърво. Затова денят е събирателен покровител на всички цветни и растителни имена. Ренета се промъква тук по значение, не по корен: име, което значи „преродена“, попада точно на деня, в който светът се преражда.
В народната традиция осветените върбови клонки се отнасят у дома за здраве и плодородие — забождат се зад иконата или на вратата, а с тях по обичай леко се перват децата, колкото за здраве. На този ден момите се пременят и вият венци. Върбата е първата зеленина, която влиза в къщата, преди дърветата навън изобщо да са решили, че е дошло време.
В кючешкия прочит Цветница е най-цветущият имен ден в годината — буквално. И точно тук Ренета е малката шега на календара: единствената на масата, чието име не мирише на цвете, седи сред Цвети, Рози и Невени и черпи наравно с тях. Оправданието е добро — „преродена“ е поне толкова пролетно, колкото едно цвете, само че по-абстрактно. Кючекът не проверява етимологии на входа; щом има повод и върба на вратата, свири.
Наско Ментата — Елена Елена е за момента, в който цялата стая вика името на именичката, а на Цветница Ренета иска да го чуе поне толкова пъти. Орк. Кристали — Харчи пари е за черпенето, защото празникът се мери по това колко трае трапезата, не по колко тихо е минал. Орк. Фанта — Бордо е за вечерта, когато върбата вече е раздадена и остава само топлината. Взети заедно, трите минават през целия ден — от името, през трапезата, до тихата пролетна вечер.
Цветница свършва в мека пролетна вечер, точно преди Страстната седмица да смени тона. За един ден обаче Ренета седеше сред цветните имена като преродена сред разцъфналите — и никой не провери разликата.
Пожелания
Името ти значи „преродена“ и пада точно на деня, в който светът се преражда — единствената на масата, която го уцели по смисъл, а не по цвете.
Идваш и от френски ябълков сорт на име „малка кралица“ — корона с произход от овошка, което за Цветница е горе-долу честно.
Датата ти се мести всяка пролет, защото Великден те гони, не обратното — единственият имен ден, който сверяваш като разписание на автобус.
Пик на името — седемдесетте, когато цяла България кръщаваше дъщерите си „преродена“ и никоя не питаше преродена от какво точно.