Петковден на 14 октомври е денят на Света Петка Българска, а Петкан носи в името си буквално деня петък. Заедно с него черпят всички Петковци, Петки и Параскеви.
Петковден на четиринайсети октомври е денят, в който Петкан сяда на масата заедно с всички Петковци, Петки и Параскеви — цяло домакинство от имена под покрива на една много българска светица. Прави се курбан за здраве, женените жени тръгват към храма, а есента вече е прибрала полската работа и оставила време за равносметка. Петкан идва на този празник с име, което буквално означава самия ден.
Защото Петкан израства право от „петък“. Коренът му е същият като на Петко — българската калка на гръцкото Параскеви, деня за приготовление преди съботната почивка. От същото гнездо са и Пенка, и Петка, и домашната Петкана — цяло родословие, тръгнало от един-единствен ден от седмицата. Значи всеки Петкан носи в кръщелното си цял един ден, без изобщо да го е избирал.
Светицата зад деня е Света Петка Българска, известна и като Параскева Епиватска — подвижница от единайсети век, чиито мощи цар Иван Асен Втори пренася в Търново през тринайсети век. Оттам светицата става „наша“ по начин, по който малцина чужди светци успяват. Тя е закрилница на дома и семейството — тоест на точно онова, за което мъж на име Петкан обикновено вдига чашата: за здрави деца, за спорна година, за покрив, който да устои на зимата.
В народния календар Петковден пада в разгара на есента, когато по местата с църкви „Света Петка“ се вдигат събори, а по дворовете къкри курбанът. Празникът е и стопански праг: полската работа свършва, зимата чука на вратата и някъде между последната ракия и първия студ се затваря един земеделски кръг. Оттук нататък годината се обръща към зимата и животът се прибира от нивата на топло — при печката и трапезата.
В кючешкия прочит Петкан носи и една тиха литературна шега. Това е името, с което българските преводачи побългариха спътника на Робинзон Крузо — човека, когото корабокрушенецът спасява в петък и кръщава на самия ден. Така всеки жив Петкан споделя кръщелното си с най-известния „петък“ в световната литература — роля, за която никой не го е питал. Уютно име все пак — денят преди почивката, денят, който подготвя празника.
Тони Дачева и Орк Кристал — Каравана Чайка отваря вечерта с топлата, леко носталгична нотка на нещо познато отдавна. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за момента, в който трапезата се вдига и есенната равносметка отстъпва на веселбата. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е късната наздравица, когато Петкан вече е при бара, а денят си е свършил работата. Взети заедно, трите минават през целия Петковден — от носталгията, през купона, до жадната последна чаша за домашната светица.
Петковден свършва, когато курбанът изстине и последният гост си тръгне. Мощите изминаха вековете, светицата остана българска, а Петкан пак дели името си с един ден от седмицата — и с един спътник от роман.
Пожелания
Родителите ти са търсили име, а са ти лепнали ден от календара — Петкан е буквално петък, което ще рече, че цял живот носиш деня преди почивката, но не и самата почивка.
Единственият ти литературен съименник е спътникът на Робинзон Крузо — спасен един петък и кръстен направо на деня, защото на корабокрушенеца му беше по-лесно да именува човек по календара, отколкото да го попита как се казва.
Празникът ти пада, когато полската работа свърши и годината се обръща към зимата; курбанът за здраве е сделката, а светицата — закрилница на покрив, който да устои на студа.
Уютно име все пак — денят, който подготвя празника; докато Петка и Параскев спорят чие е кръщелното, ти тихо носиш самия ден.