Петковден на 14 октомври е и денят на Парашкев — рядка мъжка форма, кръстена на женска светица. Имен ден празнуват всички Петковци, Петки, Параскеви и Парашкевци.
Петковден на 14 октомври слага и Парашкев на трапезата — една от по-редките, почти забравени мъжки форми, които все пак имат право на този ден. Докато курбанът за здраве къкри, а женените жени се връщат от храма, някой Парашкев тихо установява, че празникът му е кръстен на светица, не на светец.
Името Парашкев идва от гръцкото Παρασκευή и носи буквалното значение „петък“ — денят на приготовлението преди съботната почивка, оттам и второто му тълкуване „приготовление“. Точно този корен ражда и българското Петка, така че Парашкев и Петка са едно и също име, облечено веднъж по гръцки и веднъж по български. От същото гнездо излизат Параскев, Парашкева, Петкана, Пенка и Пепа — цяло семейство, което носи петъка в кръщелното си, без да подозира.
Светицата зад деня е Света Петка Българска, известна и като Параскева Епиватска — християнска подвижница от единайсети век, живяла в строг пост и отшелничество. Мощите ѝ пътуват през вековете и са пренесени в Търново през тринайсети век от цар Иван Асен Втори; оттам тя става покровителка на дома и семейството, „наша“ по начин, по който малко чужди светци успяват да бъдат.
В битовия календар Петковден е ден на курбана за здраве и на молитвата — женените жени отиват в храма с най-делнични молби, а по местата с църкви „Света Петка“ се вдигат събори. Всичко в деня клони към дома, кухнята и здравето, което прави Парашкев малко изненадан гост на собствения си имен ден, седнал между жените, които всъщност държат деня.
В кючешкия прочит Петковден е празник, на който Парашкевците са малцинство — заобиколени от Петки, Пенки и Параскеви, всички кръстени на една много домашна светица. Има нещо честно в мъжко име, което празнува под покровителството на закрилницата на жените и на къщата, и още повече в това, че почти никой вече не се казва Парашкев, а денят пак се пълни. Кючекът тук е за момента, в който курбанът се изяде и вечерта се сети, че има и весела част.
Кали — Медовина е за топлата, подсладена наздравица за здраве, с която трапезата отваря вечерта. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за кръчмарската част на празника, когато молитвата отстъпи на чашата. Сашо Роман — Царят на нощта е за дръзката късна нотка, с която редкият Парашкев за една вечер става център на масата. Взети заедно, трите песни минават през целия Петковден — от сладката наздравица, през кръчмата, до късния завой, когато домашният празник се отпусне.
Петковден свършва, когато есенната вечер захладнее и курбанът се прибере. Мощите изминаха вековете, светицата остана домашна, а Парашкев — рядък, но все пак поканен — изпрати имен ден, кръстен на един много български петък.
Пожелания
Името ти значи буквално „петък“ — денят на приготовлението преди почивката; носиш в кръщелното си делник, облечен по гръцки, докато Петка носи същия ден по български.
Рядка мъжка форма, кръстена на женска светица — празнуваш под покровителството на закрилницата на дома и жените, седнал между Петки и Пенки, малко изненадан гост на собствения си ден.
Кръстен си на подвижница, живяла в строг пост и отшелничество, чиито мощи пропътуваха вековете до Търново; ти честваш същото име с курбан, вино и точно обратното на отшелничество.
Почти никой вече не се казва Парашкев, а денят пак се пълни — идваш на празник, който щеше да мине и без теб, и точно това го прави твой.