Петковден е 14 октомври — денят на Света Петка Българска, чиито мощи са минали през Търново, Белград и Константинопол. Параскевите и петките черпят; по-дълъг именен ден от повечето.
Петковден на 14 октомври е денят на Света Петка Българска — една от най-обичаните светици в страната, а също и от онези имени дни, които покриват две привидно различни имена наведнъж: Параскева и Петка са едно и също.
Името идва от гръцкото Параскеви и означава „петък“ или „приготовление“ — денят от седмицата, в който според традицията се приготвя за съботната почивка. От този корен идва и българското Петка, така че всяка Петка носи в името си, без да подозира, гръцкото название на петъка. От него растат Пепа, Петкана, Пенка.
Светицата е Света Петка Българска, известна и като Параскева Епиватска — живяла през единайсети век в тракийското градче Епиват. Житието ѝ разказва за живот в отшелничество и строг пост, а посмъртната ѝ съдба е почти пътеводна: мощите ѝ пътуват през вековете от Епиват през Търново, Белград и Константинопол, местени от владетел на владетел като най-скъпоценна реликва. Цар Иван Асен Втори пренася мощите ѝ в столицата си Търново през тринайсети век и така Петка става покровителка на българското царство. Оттам идва и особената близост на българина с тази светица — тя е „наша“ по начин, по който малко други светци са.
В народния календар Петковден пада в разгара на есента, когато полската работа приключва и се правят равносметки преди зимата. Света Петка е закрилница на дома, на жените и на здравето, и към нея се обръщат с най-делнични молби — за берекет, за здрави деца, за спорна година. Празникът е и стопански праг: около него приключва един селскостопански цикъл и започва по-спокойният зимен сезон.
Малцина се сещат, че Петка и Параскева са едно и също име, така че на празничната маса понякога сядат хора, искрено изненадани, че си делят деня. Гръцкото и българското лице на едно и също кръщелно рядко се разпознават като роднини, а всъщност назовават един и същ ден — денят петък, облечен веднъж по гръцки и веднъж по български.
В кючешкия прочит Петковден е двойно черпене — Параскеви и Петки едновременно, събрани под една много българска светица. Има нещо уютно в празник, чиято покровителка е толкова близка и домашна, а не далечен мъченик от чужди земи. Пепи, Петкани и Пенки черпят с топлотата на име, вкоренено дълбоко в българската история. Кючекът е за момента, когато есенната равносметка отстъпи на есенната трапеза.
Тони Дачева и орк. Кристал — Ученическа любов е за нежната, малко носталгична страна на празника, за топлината на нещо познато отдавна. Орк. Кристал, Тони Дачева и Мустафа Чаушев — Шарени Бонбони е за пъстротата на есенната трапеза, събрала имениците около българската светица. Глория — На мъжете, които не обичах е за по-острата, самоуверена нотка на вечерта, когато празникът мине към веселата си част. Взети заедно, трите песни минават през целия Петковден — от носталгията, през пъстрото изобилие, до дръзката наздравица за най-домашната българска светица.
Петковден свършва, когато есенната вечер захладнее и трапезата се прибере. Мощите изминаха вековете; светицата остана българска; кючекът изпрати Света Петка през есенния ѝ ден на равносметки и берекет.
Пожелания
Името ти значи „петък“ на гръцки — тоест черпиш за ден, кръстен на ден от седмицата. Малцина празнуват заради една календарна клетка.
Мощите на светицата ти ги местили от владетел на владетел като най-скъпоценна реликва — единственият начин един българин да смени толкова адреси, без да го гони наемодател.
Петка и Параскева са едно и също име, само облечено веднъж по гръцки и веднъж по български. Затова две жени могат да празнуват заедно години наред, без да усетят, че носят един и същ ден. Рядко кръщелно, което трябва да ти се преведе, за да го познаеш.
Празникът ти е есенна равносметка преди зимата — идеалният момент да преброиш какво не свърши през годината и да го отложиш за следващата.