Панко празнува на Голяма Богородица, 15 август — рядко име, скроено право от една титла на самата Богородица. Три кючека рамкират деня: кой сяда на масата, накъде гледа и колко късно си тръгва.
Панко празнува на Голяма Богородица, 15 август — денят, в който църквите освещават прясно набрани цветя и билки, а двуседмичният пост най-после пада. Малцина носители на името подозират, че то ги връзва за самата Богородица по-плътно от почти всяко друго — Панко е кръстен точно на нея, макар и през два гръцки завоя.
Панко е съкратената форма на Панайот, а Панайот идва от гръцкото Панагия — „Всесвета“, епитет на Дева Мария. Значението на името е „всесвят“: от „пан“ — всичко, и „агиос“ — свят. От същия корен растат Панайот, Панчо и Пано; Панко е кратката, домашна версия — тази, с която едно момче се вика през двора, докато Панайот стои в кръщелното свидетелство.
Успение на Пресвета Богородица припомня смъртта на Дева Мария и възнасянето ѝ на небето, и е сред дванайсетте велики празника в православния календар — пълната история е на страницата за празника. Тук важна е връзката: денят чества Богородица, а Панко носи титлата ѝ в самото си име. Обикновено имен ден и повод се засичат по календар; при Панко се засичат по значение. На същия ден вдигат чаша и Мария, Богомил, Богдан и Божидар; Панко е онзи сред тях, чието име идва право от една от титлите на самата Богородица.
Народната част от празника е в билките. Жените носят снопчета цветя и здравец за освещаване, после ги сушат и прибират зад иконата — за цяла година, за когато потрябва при болест. Празникът ухае на изсъхнал босилек и на восък и е горе-долу единственият, на който букет минава за лекарство, а не за жест.
В кючешкия прочит Голяма Богородица е тежкият августовски празник — жега, сбор, роднини от три села и една маса, която не свършва. Панко е в центъра, защото е неговият ден, но и защото името му звучи като наздравица още преди да е вдигната чашата. Половин България по това време е на морето, другата половина — на литургия, а Панко някак трябва да е и на двете места, и на трапезата отгоре.
Тони Стораро и DJAMAIKATA — Най-добрата фирма е за компанията около масата на Панко — роднини, съседи и онзи един, когото никой не помни точно чий е. Орхан Мурад — На море е за августовското раздвоение: празникът вика в църквата, а морето вика по-силно, и Панко цял ден мери коя покана тежи повече. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за веселбата, която отказва да признае, че е свършила — тръгва на обяд на петнайсети и по нечия сметка още работи на осемнайсети. И трите заедно обрамчват деня: кой сяда на масата, къде му се ще да е вместо там и колко дълго отказва да си тръгне.
Голяма Богородица свършва, когато осветените билки изсъхнат зад иконата и последната чаша за Панко се вдигне. Постът падна, морето изчака, а името, което значи „всесвят“, изкара деня си точно там, където му е мястото — до Богородица.
Пожелания
Името ти значи „всесвят“ — при повечето хора имен ден и повод се засичат по календар; при теб се засичат по значение, защото носиш титла на самата Богородица през два гръцки завоя.
На твоя празник букет минава за лекарство, а не за жест — жените сушат здравеца зад иконата срещу болест. Дано тази година осветеният босилек остане просто украса.
Половин България е на морето, другата на литургия, а ти по някакъв начин трябва да си на двете места и на трапезата отгоре — „всесвят“ очевидно значи и „вездесъщ“.
Вдигат чаша с теб Мария, Богомил, Богдан и Божидар — цяла маса божествени имена, а твоето идва право от една от титлите на Богородица. Първенството е твое; поздравите падат другаде.