Мариета празнува на Голяма Богородица, 15 август — умалителното на Мария, което си е извоювало собствен ден. За разлика от Мария, тук датата е една и без спор.
Мариета празнува на Голяма Богородица, 15 август — денят, в който календарът събира всички кръстени на Богородица под един голям летен купол. Това не е дребен повод: Успение на Пресвета Богородица е сред дванайсетте най-големи празника в православието, а Мариета го посреща с трапеза, осветени билки и телефон, който звъни от сутринта.
Името е умалителното на Мария — „-ета“ е италианска умалителна наставка, така че Мариета буквално значи „малката Мария“. Самата Мария идва от еврейското Мирям, чието точно значение се оспорва от векове: предполага се „горчива“, „любима“ или „желана“. Тоест Мариета носи същия неопределен товар като голямото си име, само че в по-мек, по-галещ вид — умалителното, което с времето се е отделило и е тръгнало да живее самостоятелно.
Успение Богородично отбелязва смъртта и възнесението на Дева Мария и затваря двуседмичния Богородичен пост — две седмици без месо и мазно, които свършват точно навреме за августовската трапеза. Пълната история е дълга; за Мариета е достатъчно, че денят носи паметта на Богородица, а с нея — и нейния имен ден.
За разлика от Мария, която се пръска по всички богородични празници през годината и никога не е съвсем сигурна кога точно е денят ѝ, Мариета има само този — 15 август, ясно и без спор. Умалителното е спестило на носителките си цялата логистична неяснота на оригинала: една дата, един повод, никакво чудене.
В църквите на този ден освещават прясно набрани цветя и билки, а хиляди поклонници тръгват към Бачковския манастир, където чудотворната икона на Богородица привлича върволица, каквато малко места виждат. Вярата тук е физическа — километри чакане на августовско слънце, което превръща поклонничеството колкото в духовно, толкова и в изпитание за издръжливост. Осветените билки после се прибират вкъщи и стоят зад иконата до догодина — домашна застраховка за здраве, каквато никой не проверява дали работи.
В кючешкия прочит Голяма Богородица е ден с двойно натоварване: сутрин иконата, следобед трапезата, а Мариета трябва да издържи и двете с еднакво усмихнато лице. Празникът е верен за България точно с това — духовното и светското се редят на една и съща опашка, а умората от едното плавно се излива в другото.
Тони Стораро и Галена — Шефката е за първите часове, когато Мариета командва трапезата и всички отговарят пред нея. Валдес — Жега заземява деня в августовската горещина, в която минава и обядът, и поклонничеството, и черпенето. Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е за момента, в който същият кючек тръгва отначало, защото празникът не признава край по разписание. И трите заедно обрамчват един дълъг летен ден — жената в центъра, жегата отвън и танцът, който се върти, докато има кой да го върти.
Голяма Богородица свършва, когато и последната билка е осветена, и последната наздравица — вдигната. Иконата беше почетена; жегата удържа своето; кючекът изпрати малката Мария в най-големия ѝ летен ден.
Пожелания
Мария се лута между всички богородични дати в годината; ти получи една-единствена — 15 август, фиксирана, без обжалване. Умалителното ти спести не само букви, а и целогодишното чудене кога всъщност черпиш.
„-ета“ е италианска наставка, значи „малката Мария“ — цяло старозаветно име, минало през италианския, за да излезе с една сричка по-нежно и нула повече яснота за значението си.
На твоя ден осветяват билки, които после кротуват зад иконата цяла година — сушен резерв срещу болежки, за който се сещаш чак когато вече никаква билка не помага.
Празникът ти върви на две смени — предобед коленичене пред иконата, следобед команден пункт над тавите; едва поемеш дъх от святото, и светското вече те чака с недомити чинии.