Мариела празнува на Голяма Богородица, 15 август — умалителното на Мария, което дели най-големия летен богородичен ден с половин България. Ако имаш Мариела в списъка, това е датата, която не се пропуска.
Мариела празнува на един от най-многолюдните дни в българското лято — Голяма Богородица на 15 август. Това е Успение на Пресвета Богородица, един от дванайсетте велики празника в православния календар, и денят, в който църквите освещават прясно набрани цветя и билки, а Мариела получава своя ред в дългия списък поздравления.
Името е умалителна форма на Мария: в италианския и испанския вариант към основата се добавя наставката „-ела“ и се получава „малката Мария“. Мария на свой ред идва от еврейското Мирям, за чието точно значение се спори от векове — „любима“, „горчива“, дори „морска звезда“. Мариела наследява цялата тази неопределеност, но я носи по-меко, като галено обръщение още преди някой да я е погалил.
Успение Богородично отбелязва смъртта и възнесението на Дева Мария. Пълната история е на страницата за празника; за Мариела важното е, че носи звука на Богородица, а с него и деня, в който цялата страна се сеща за майката на всички майки.
На този ден хиляди поклонници се стичат към Бачковския манастир, където чудотворната икона на Богородица привлича върволица, каквато малко места виждат. Хората чакат с часове на августовското слънце, за да се докоснат до иконата — вяра, измервана в километри опашка и в изгорели рамене. Празникът затваря и двуседмичния пост, така че за мнозина това е и първата обилна трапеза от две седмици насам.
В кючешкия прочит Мариела е Мария, минала през малко по-модерен кръщелен вкус — същият празник, същата икона, само окончанието е галено. Затова денят ѝ дели трапеза с всички Марии, Мими и Марийки наведнъж и тя рядко е сама на масата. Просто една от многото, честитени в обща наздравица, защото да обходиш всяка поименно е задача, с която никой домакин не се наема.
АЗИС и Ванко 1 — Като тебе втори няма е за момента, в който вдигаш чаша именно за нея, макар масата да е пълна с още пет именички. Глория — Ледена кралица е за самата именичка, седнала начело и приемаща вниманието с изражението на човек, който знае, че днес е неин ред. Валдес — Жега е за втората половина на августовския ден, когато слънцето, обядът и черпенето разтапят и най-издръжливата гостенка. И трите заедно въртят един и същ кадър — жената в центъра, короната за деня и жегата, която накрая сваля всички.
Голяма Богородица свършва, когато и последната Мариела е спомената поне в общата наздравица. Иконата беше почетена, опашката се проточи, жегата свърши работата си — кючекът изпрати още едно име от голямото семейство на Мария.
Пожелания
„-ела“ значи „малката Мария“ — умалиха те служебно още в кръщелното, без да дочакат да пораснеш достатъчно, че изобщо да има какво да се смалява.
Коренът ти значи или „любима“, или „горчива“, или „морска звезда“ — три различни съдби в едно кръщелно, а разбираш коя точно чак някъде към третата чиния.
На твоя ден вярата се мери в километри опашка и в изгорели рамене — часове на августовско слънце към Бачковската икона, преди изобщо да стигнеш до трапезата.
Делиш трапеза с всички Марии, Мими и Марийки наведнъж — модерното окончание не ти спести факта, че си просто една от многото, честитена в обща наздравица.