Маргарит празнува на Цветница — подвижния пролетен празник, който събира всички цветни имена под върбовите клонки. Датата се мести всяка година заедно с Великден, така че се проверява в календара.
Маргарит празнува на Цветница — неделята преди Великден, когато църквите се пълнят с върбови клонки, а всички имена, поникнали от цвете, черпят наведнъж, без ред и без чакане. Датата е подвижна, вързана за Великден, така че всяка пролет Маргарит се озовава в различен ъгъл на календара, но винаги сред цяла градина от цветни кръщелни.
Самото име Маргарит идва от гръцкото „маргаритис“ — „бисер, перла“, дума, за която се смята, че тръгва от още по-стар източен корен. Оттам минава в латинския, разлива се из романските езици и по пътя лепва и за градинското цвете маргаритка. Точно това цвете го вкарва в празника. Женската форма е Маргарита, а българският превод по смисъл е Бисер — същата перла, само на друг език. Имената от този корен носят символиката на перлата: красота и чистота, вписани направо в значението.
Зад Маргарит не стои конкретен светец, защото на този ден покровител е сезонът, не човек. Цветница, наричана и Връбница, отбелязва влизането на Христос в Йерусалим, посрещнат с палмови клонки — заменени по нашите земи с върба, първото дърво, което се раззеленява. Църквата освещава клонките, а календарът отваря вратата на всяко цветно име. Маргарит влиза през маргаритката — малко страничен вход, но пълноправен.
Осветените върбови клонки се носят у дома за здраве — забождат се над вратата или зад иконата и стоят там до другата пролет, докато не изсъхнат съвсем. По селата момите вият венци и се пременят, а по-новият обичай праща именика да черпи с торта, на която пише име, кръстено на перла. Ритуалът се сменя, върбата остава.
В кючешкия прочит Цветница е най-цветущият имен ден в годината — буквално претъпкан. Цвети, Явори и Калини черпят рамо до рамо, а Маргарит стои сред тях с име, което значи скъпоценност, и се прави, че не е забелязал колко подхожда това на деня. Сред толкова венци перлата минава почти скришом, но пък издържа по-дълго от всяко цвете на масата. Кючекът идва точно когато освещаването на върбата отстъпи на пролетното веселие, и не пита кое име колко струва.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за масата от гости, които не чакат втора покана да седнат. Орк. Кристали — Харчи пари е за именика, комуто на този ден се полага да плати сметката, щом носи име като перла. Орлин Памуков — Кетчуп и майонеза е за трезвата истина на всяка българска трапеза, където празникът все опира до нещо в чинията. Взети заедно, трите минават през целия ден — от гостите, през сметката, до масата, която остава да се разтребва.
Цветница свършва в светла пролетна вечер, точно преди Страстната седмица да смени тона. За един ден обаче Маргарит владее календара наравно с цялата градина — кръстен на перла, вмъкнат през едно цвете. Върбата беше осветена; тортата — разрязана; кючекът изпрати перлата през най-зеления ѝ ден в годината.
Пожелания
Перлата няма собствено цвете, затова на Цветница се вписваш контрабандно — през маргаритката, единствената връзка между един бисер и цяла леха разлистени имена.
Името ти на български е просто Бисер — една и съща перла, само сменила езика — и на Цветница се оказваш единственото бижу, забодено насред букет от цветя.
Цветята повяхват до вечерта, а перлата ги надживява всичките, без дори да вдига шум — включително и именика, който носи името ѝ и вече клюма нейде към третата салата.
Върбовата клонка от днес ще виси забодена зад иконата чак до идната пролет, съхнейки бавно; тортата с изписаното на нея перлено име няма да изкара и до довечера.