Лина черпи на Илинден, 20 юли, заедно с Илия и Илияна — като кратката женска форма, кацнала на деня на гръмовержеца. Практично: курбан за здраве и наздравица под най-горещото небе на годината.
Лина е кратко име, което на Илинден няма собствен светец, а гостува на чужд празник: 20 юли, денят на пророк Илия, попада право в разгара на Горещниците, когато жегата вече не се преструва. Черпи заедно с Илия, Илиян и Илияна, около курбана за здраве и събора в селото, като най-късата форма на цялата маса. Една Лина сред трима Илиевци — така изглежда именният ден на име, дошло на празника по роднинска линия.
Името Лина обича да е кратко — то е това, което остава, когато отрежеш началото на Ангелина, Николина, Каролина или Евелина и решиш да оставиш остатъка да живее сам. Произходът му е многопластов: свързват го с гръцкото Линос, син на Аполон, с латинската дума за лен, а в арабския свят името означава нежност. От толкова различни корени излиза едно и също късо, звучно име, което днес мнозина носят самостоятелно, без да се сещат за дългата форма зад гърба му.
На Илинден Лина се води кратка форма на Илина и Илияна — женските имена на пророк Илия — и точно затова кацва на този ден. Самият Илия е гръмотевичният старозаветен пророк, когото Библията възнася на небето с огнена колесница; църквата го помни на 20 юли, а денят носи и тежестта на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Пълната история е дълга; за Лина е достатъчно, че името ѝ намери подслон под най-огнения светец в календара.
Илинден е ден на курбана за здраве — общ казан, разделен между цялото село, сготвен, за да умилостиви небето преди най-горещите дни. По селата и в Македония се вдигат събори и възпоменателни тържества за загиналите във въстанието, така че на една маса се събират и молитвата, и историята, и обядът. Лина сяда на тази маса не като главно име, а като гост, който все пак получава пълна порция.
В кючешкия прочит именният ден на Лина е тих виц за българската именна система: име без свой светец, което празнува назаем, и никой на масата не възразява. Точно това е хубавото — Лина не носи товара на голяма история, нито очакването на голямо име, а просто идва, черпи и си тръгва по-леко от всички Илиевци около нея. Да си кратката форма на масата понякога е предимство: минаваш през празника, без някой да очаква от теб огнена колесница.
Нелина — Бял Мерцедес е за ведрото возене на летния празник, наздравица зад волана на въображаема кола. Орк. Кристали — Харчи пари е за размаха на черпенето, когато сметката вече не се брои. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за самите хора на масата, събрани около курбана и тонколоната. Взети заедно, трите минават през целия Илинден на Лина — от возенето, през размаха, до купона под нажеженото небе.
Илинден с Лина свършва в тежка юлска вечер, някъде между молитвата и последната наздравица. Пророкът препусна с огнена колесница; Лина остана на масата, кратка и спокойна, и изпрати чуждия си празник, сякаш открай време е неин.
Пожелания
Празнуваш назаем, на чужд светец — но точно там е далаверата: влизаш в Илинден без ангажименти, никой не ти търси колесница, чудеса или гръмотевици, стига да вдигнеш чаша.
Три различни корена ти дават едно и също име: гръцкият Линос, латинският лен и арабската нежност — толкова произходи, а никой не гарантира собствен светец на 20 юли.
Роди се, като на Ангелина, Николина и Каролина им отрязаха предницата и оставиха само опашката — а опашката, пусната сама на света, се оказа по-жилава от цялото.
На трапезата не си звездата, а придружителката — но курбанът се дели по глави, не по светци, тъй че твоята чиния е пълна колкото на който и да е Илия отсреща.