Илиана празнува на Илинден, 20 юли, заедно с всички Илиевци и Илияновци под огнената колесница на пророка. Курбанът за здраве е задължителен, чашата — по избор.
Илиана изважда женската страна на най-гръмотевичния празник в календара — на Илинден, 20 юли, тя черпи заедно с Илия и Илиян под покровителството на пророк Илия и неговата огнена колесница. Денят иска курбан за здраве и събор в селото, така че имен ден на Илиана рядко минава без казана, дългата маса и цяла рода, дошла „само за по едно“.
Илиана е женската форма на Илия и Илиян и наследява целия им древен корен. Името тръгва от староеврейското Елияху — „Ел“ (Бог) и „Ях“ (съкратено от Яхве) — и значи „Бог е моят Господ“, тоест „Божия сила“. Илиана и Илияна са двете обичайни изписвания, а Илеана е балканската роднина — форми на едно от най-старите библейски имена, оцелели през всичко освен през правописа. Народната уста често връзва името и с гръцкото „хелиос“, слънце, защото звучи подходящо и защото Свети Илия по едно време пое функциите на старите слънчеви и гръмотевични божества — но това е поетична догадка, а не произход. Етимологията, за разлика от курбана, не се дели по вкус.
Зад името стои Свети пророк Илия — старозаветният гръмовержец, когото Библията възнася на небето с огнена колесница, а народът настанява начело на бурите и небесния огън. Пълната му история живее на празничната страница; тук важното е родството: Илиана носи женското ехо на най-огненото мъжко име в календара, кръстено не на кротост, а на високо напрежение.
Илинден пада в разгара на лятото, сред Горещниците, когато жегата пече най-безмилостно, а гръмотевичните бури идват най-често. По селата колят курбан за здраве и вдигат събор — хорото се точи, казанът ври, а по-старите поглеждат небето да преценят дали пророкът ще прати дъжд право върху веселбата, за да не остане никой със сухо мнение.
В кючешкия прочит Илинден с Илиани е празник с вграден театър. Половин село се кълне, че тазгодишният курбан бие миналогодишния; другата половина спори кой е донесъл ракията; а Илиана седи начело на масата с достойнството на име, което значи „Божия сила“ — и го разбира буквално чак когато трябва да раздели последното парче месо, без да избухне война. Кючекът влиза, когато огнената символика се предаде на съвсем незапалимата наздравица.
Кали — Медовина е сладкото, медено начало на трапезата, преди виното да си свърши работата. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е моментът, в който съборът става купон и вече никой не помни за кой пророк е дошъл. Ивана — Шампанско и Сълзи е късната наздравица, в която веселбата вече носи и по капка солена вода — Горещниците размекват всекиго до полунощ. Взети заедно, трите минават през целия Илинден на Илиана — от медената сладост, през купона, до шампанското със сълза под тежкото лятно небе.
Илинден на Илиана свършва в задушна лятна вечер, под далечния тътен на буря зад хълма. Курбанът се изяде, чашата се изпи по избор, а пророкът препусна с огън през небето — по разписание, каквото на нито един влак в тази страна не му се е случвало.
Пожелания
Името ти значи „Божия сила“, а я разбираш буквално чак когато трябва да разделиш последното парче курбан по равно между цялата рода.
Кръстена си на пророк, възнесен с огнена колесница, началник на бурите — а цялата тази огнена символика се предава на съвсем незапалимата наздравица.
Черпиш в разгара на Горещниците, докато по-старите поглеждат небето дали пророкът ще прати дъжд право върху събора — веселба с вградена прогноза за буря.
Народът връзва името ти със слънцето, защото звучи така, не защото е вярно; коренът ти е староеврейски, но никой на трапезата не държи чак толкова на фактите.