Илина празнува на Илинден, 20 юли, заедно с всички Илиевци и Илияновци. Женско ехо на мъжкото име на гръмовержеца — същата небесна преданост, съвсем друга температура.
Илина черпи на Илинден, 20 юли, в най-горещата дълбочина на лятото — денят, в който из селата вдига пара курбанът за здраве, а хората се стичат на събор под пророка на гръмотевиците. На събора свири музика, върти се хоро, а курбанската чорба обикаля от казан до маса. Женско име на мъжкия празник: докато всички Илиевци и Илияновци вдигат чаши, Илина носи същото небе в по-мека форма.
Илина е женската рожба на Илия, а Илия идва право от староеврейското Елияху — „Ел“ (Бог) и „Ях“ (Яхве), сглобени в едно изречение: „Господ е моят Бог“. Тоест името не описва носителката си, а обявява на кого се кланя тя. От същия корен растат Илиана, Илияна и Илинка — цяло женско ято около един пророк. Илина е кръщелно, което казва в чие име е дадено, преди изобщо да каже нещо за момичето.
Зад празника стои свети пророк Илия — старозаветният гръмовержец, когото Библията възнася на небето с огнена колесница, вместо да го остави да умре като всички останали. Илина носи неговото име в женски род, без нито една искра от огъня му — вярност без пожар. Денят носи и втора тежест — Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година взима името си точно оттук, но това е историята на празника, не на името. Пълната огнена история е за неговата страница; тук стои само сянката, която името хвърля върху едно момиче.
В народния календар Илинден е граничен камък на лятото — след него денят започва да се къси, а Илия „поема“ гръмотевиците и градушката. По селата колят курбан и го раздават за здраве, защото с гръмовержеца не се спори, а се черпи. Илина влиза в тази сделка от женската страна и празнува деня, в който небето официално е нечие настроение.
Смешното в Илинден с Илини е тихата ирония на контраста. Име, което значи „Господ е моят Бог“, вдига кючек под небето на пророка, в жега, която топи и вярата, и асфалта. Илина черпи с достойнството на кръщелно, кръстено на самия небесен началник — и с ясното съзнание, че на 20 юли всеки курбан свършва в чиния, а всяка чиния — на маса с колонка.
Глория — Ледена кралица е за студеното самообладание на празнуващата, ледена корона на най-горещия ден в календара. Ивана — Шампанско и Сълзи е за размаха на наздравицата, когато мехурчетата вземат превес над въздържанието. Кати — Най ми е добре е за ведрата, доволна нотка на вечерта, когато няма какво повече да се желае. Взети заедно, трите минават през целия Илинден с Илини — от хладнокръвието, през размаха, до кроткото „най ми е добре“ под гръмотевичното небе.
Илинден с Илини свършва в тежка лятна вечер, с далечен тътен някъде над хълмовете. Пророкът препусна с огън, изстина чашата, Илина остана с името му — и кючекът я изпрати през най-горещия ден на годината.
Пожелания
Кръщелното ти не описва теб, а обявява на кого се кланяш — „Господ е моят Бог“, подписано авансово, преди да си казала една дума.
Мъжкото име на гръмовержеца, преписано на женски род — цялата небесна преданост дойде на твое име, самите гръмотевици Илия задържа за себе си.
Небето този ден си има началник: Илия отговаря за гръмотевиците и градушката, а твоята работа е да черпиш — с гръмовержец не се спори, черпи се.
Име, което буквално значи „Господ е моят Бог“, изкарва деня си в търсене на сянка край казана — на 20 юли и вярата се поти, а курбанът не чака никого.