Костадин е народната, разговорна форма на Константин. Същият ден — 21 май — споделен с Елена. Костадините са отделен запис, защото се пишат различно в официалните документи.
Костадин е народната, разговорна форма на Константин — същото име, същият светец, същият ден, но облечено по свойски. На 21 май Костадиновден събира на една маса Константиновци, Елени, Богдановци и Костадиновци, а разликата между първите и последните е само в начина, по който името се е износило в устата на народа.
Името идва от латинското Константинус и означава „постоянен“, „устойчив“ — качество, което императорът, дал му славата, доказва, като задава посока за над хилядолетие. През вековете обаче тежката книжовна форма Константин се е разтопила в по-мекото, по-селско Костадин, а от него растат Косте, Косьо, Дино, Коста.
Светецът зад двете форми е един и същ — Свети Константин Велики, императорът, който с Миланския едикт от триста и тринайсета година узаконява преследваното дотогава християнство и по-късно основава Константинопол. Костадин носи цялата тази имперска биография, само че произнесена с българска мекота, сякаш величието е минало през селския двор и се е върнало по-топло.
Интересното при Костадин е, че той е доказателство как народът присвоява имената. Официалните документи пазят Константин, но живата реч отдавна е избрала Костадин и Косте — по-къси, по-удобни, по-свои. Затова Костадин съществува като отделен запис, различно изписан, макар да сочи към същия император. Това разцепване между официалната и народната форма е характерно за българската именна система, в която едно кръщелно често живее два живота — един на хартия и един на трапезата.
Както и другите носители на празника, Костадин стои в основата на нестинарството — странджанския обичай, при който боси хора танцуват по жарава с икони на Константин и Елена. Признат от ЮНЕСКО, обредът прави Костадиновден един от малкото имени дни с истински огнен реквизит, независимо дали го празнува Константин, или народният му двойник Костадин. Костадин, Кольо, Тодор — цяла България е пълна с такива народни форми, изместили официалните си оригинали в живата реч, и всяка от тях носи същата топлина на присвоеното и опитоменото име.
В кючешкия прочит Костадиновден с Костадиновците е двойно народен — императорско име, произнесено така, както е удобно на езика. Костета, Косьовци и Диновци черпят с лекотата на хора, чието кръщелно е минало проверката на всекидневната реч. Кючекът е за момента, когато имперската форма отстъпи на народната, а народната — на музиката.
Орк. Кристали — Тарикат е за самоуверената, малко нахакана нагласа, подобаваща на народния Костадин. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, събрана около майската трапеза. Орк. Енерджи Котел — преславски кючек за майстори е за майсторлъка на нестинарите, стъпващи по огъня. Взети заедно, трите песни минават през целия Костадиновден — от нахакаността, през купона, до огнения занаят на Странджа.
Костадиновден с Костадиновците свършва в топла майска вечер, слял официалната и народната форма в обща наздравица. Империята остана в историята; името се смекчи в устата на народа; кючекът изпрати Костадин през майския му ден на императори и нестинари.
Пожелания
Официалните документи те пишат Константин, а всички те викат Косьо — единственото име с досие под псевдоним.
„Постоянен, устойчив“ значи името ти — качество, доказано от император, задал посока за над хиляда години, и от теб, устоял до третата наздравица.
Един от малкото имени дни с истински огнен реквизит — предците ти танцуват боси по жарава с икони, ти танцуваш бос по разлятата ракия.
Носиш кръщелно на човек, узаконил цяла религия с Миланския едикт от 313-а — а най-голямото ти узаконяване тази вечер е кой ще кара обратно.