Еленка празнува на Костадиновден, 21 май, заедно с царица Елена. Умалително от Елена — име, чийто корен значи „светлина“, а денят му е единственият с истински огън.
Еленка празнува на Костадиновден, 21 май, и за разлика от много имена, които се залепват за чужд светец по липса на собствен, нейната светица е под ръка — на календара този ден стои царица Елена, буквалната кръстница на цялото име. Освен църковен, това е и денят на нестинарството в Странджа — босите танци върху жарава под тъпан и гайда, с иконите на светците в ръце.
Самата Еленка е умалителната, галена форма на Елена — име от старогръцки произход (Ἑλένη), което най-често се извежда от думата за „факла, светлина“. Оттам идват и значенията, които му приписват: светла, сияйна, слънчева. От същия корен расте цяло гнездо форми — Елена, Еленка, Хелена, Ленче — все около една искра светлина. Някога Еленка е било самостоятелно кръщелно име, а не просто галено. Днес по-често е галеното, с което наричат Елена у дома, но зад умалителното стои същият светъл корен.
Зад деня стои царица Елена, майката на Константин Велики — първият римски император, приел християнството. Според преданието тя открива в Йерусалим Животворящия кръст, заради което църквата я нарича равноапостолна. Затова Еленка е от щастливите имена: не заема чужд празник, а носи направо името на светицата на деня — жената, дала началото на цялата дълга върволица Елени.
А народната страна тук е огнена в най-прекия смисъл. На Костадиновден в Странджанско нестинарите танцуват боси върху разгорена жарава, стиснали иконите на Константин и Елена, под звука на тъпан и гайда. Малко имена улучват корена си толкова точно: значението е „факла“, а празникът е единственият български ден, в който хората наистина стъпват в огъня, без да им мигне окото. Съвпадението е толкова буквално, че почти изглежда нагласено.
В кючешкия прочит това е красивата ирония на 21 май. Докато в Странджа някой бос гази въглените с икона в ръка, в останалата част от страната Еленки, Елени и Ленчета режат тортата под климатик и се двоумят дали да пуснат втора скара. Един и същ празник, две съвсем различни температури — и двете напълно български. Огънят се пренесе от жаравата под шишчетата, но пак си е огън.
Наско Ментата — Елена Елена е за момента, в който празникът извика името на глас, без превод и без повод. Кали — Парфюмът е за светлата, женствена страна на деня — там, където значението „сияйна“ се сбъдва над трапезата. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за по-късния час, когато сериозността падне и остане само компанията. Взети заедно, трите минават през целия имен ден — от изреченото име, през блясъка, до купона, който го изпраща.
Костадиновден с Еленки свършва в топла майска вечер, някъде между жаравата и тортата. Името значеше светлина; денят я върна в двата ѝ вида — веднъж като свещен огън под босите стъпала, веднъж като лампичките над масата. Двата огъня угаснаха по едно и също време.
Пожелания
Името ти значи „факла“, а денят ти е единственият в календара, в който хората наистина газят въглени боси — съвпадение толкова точно, че прилича на нагласено.
От редките щастливки си — не заемаш чужд светец, а носиш направо името от календара; царица Елена тръгна през половин империя, за да имаш ти повод за втора скара.
Един празник, две температури: някой в Странджа гази жаравата с икона в ръка, ти режеш тортата под климатика — и двете напълно български, и двете се броят.
Огънят се пренесе от нестинарската жарава право под твоите шишчета; значението „светлина“ се сбъдва всяка година, само че напоследък по-често като лампички над масата.