Ели празнува на Костадиновден, 21 май — не защото има свой светец, а защото е галеното от Елена, която черпи този ден. Кратко име, зает празник.
Ели черпи на Костадиновден, 21 май, без да има свой светец — взема празника назаем от Елена, царичиното име, от което е свито самото „Ели“. Денят е в късна пролет, натоварен с целия константинов куп: Костадиновци, Елени, Ленчета и цяла редица кратки форми се събират около една майска трапеза, за да честват двама светци, които никога не са чували кючек.
Самото „Ели“ е галено име — свита, умалителна форма, която в българската традиция стои най-често за Елена, но покрива и Елеонора, и Елисавета. Елена е гръцко по произход и значи „светлина“, „факла“, „сияйна“ — коренът се свързва със слънцето и с огъня. Оттук растат Елица, Еленка, Ели: цяло семейство от едно светло име, свито до две срички. Дълго време „Ели“ е било само галеното име, докато в регистъра е стояла Елена — днес краткото име все по-често става официалното.
Зад празника стоят свети равноапостолни цар Константин и майка му царица Елена. Константин е първият римски владетел, приел християнството — с Миланския едикт от 313 г. дава свобода на вярата в империята. Майка му Елена, вече в напреднала възраст, тръгва за Йерусалим и според преданието открива там Животворящия кръст. Двамата са наречени равноапостолни, а Ели носи, свито и галено, точно нейното царичино име.
В Странджанско денят е свързан с нестинарството — древният ритуал, при който боси хора танцуват върху жарава, стиснали иконите на светците, под тъпан и гайда. Малко празници носят по-точен образ за самото веселие: жарава, глас на гайда и някой, който върви бос по въглените, все едно нищо не гори. Кючекът поема оттам, само че сменя жаравата с дансинг.
В кючешкия прочит Костадиновден е майски празник с двоен товар — наполовина църковен, наполовина езически, и никой не бърза да ги разделя. Ели черпи между иконите и жаравата, с име, което значи буквално светлина, на ден, посветен на жена, тръгнала през половин империя да търси един кръст. Комбинацията е много българска: свещеното и трапезата на една маса, без да си пречат.
Наско Ментата — Елена Елена е за самото име, изпято дословно, защото Ели все пак е Елена под галеното. Глория — Ледена кралица е за царичината страна на деня — Елена все пак е царица, макар и не толкова ледена. Ивана — Шампанско и сълзи е за трапезата, когато наздравицата вече е вдигната и вечерта тръгва натам. Взети заедно, трите минават през целия ден — от името, през короната, до чашата, вдигната късно вечерта.
Костадиновден с Ели свършва в топла майска вечер, някъде между иконата и последната чаша. Празникът беше взет назаем от Елена, но кратката форма го изпи докрай — както подобава на светло име в най-зеления месец.
Пожелания
Черпиш на празник, който нямаш — свита си от Елена и вземаш деня ѝ назаем; рядкото удобство да празнуваш благодарение на нечие по-дълго име.
Името ти значи буквално „светлина“, а денят е за жена, тръгнала през половин империя да намери един кръст; ти пътуваш най-много до магазина за втора бутилка.
Дълго беше само галеното, а Елена стоеше в регистъра; днес краткото порасна и стана официалното — рядкото име, което се издигна, като се съкрати.
Денят ти носи най-точния образ за веселба — гайда, жарава и някой бос по въглените, все едно нищо не гори; кючекът поема оттам, само сменя жаравата с дансинг.