Коста черпи на Костадиновден, 21 май, заедно с целия константинов куп. Име, скъсено до кокал от Константин — цяла императорска тежест в две срички, между две глътки.
Коста черпи на Костадиновден, 21 май — денят на светите Константин и Елена, в който цял един куп имена сядат на обща трапеза. Късна пролет, зеленина, отбити агнета: Коста вдига чаша в най-натоварения край на майския календар, кръстен с най-късото възможно парче от едно императорско име. Заедно с него черпят Константин, Костадин и Костадинка — цяла фамилия имена, тръгнали от един и същ император.
Коста е скъсената, самостоятелна форма на Константин — и на по-народния Костадин. Коренът е латинското constans, „постоянен, устойчив“, минало през римското Constantinus и стигнало до българското кръщелно през гръцкото и православното влияние. От същия ствол растат Костадин, Костас, Косто. Умалителното отдавна е станало пълноправно име — днес някой се казва просто Коста, без да минава през Константин. Цялата императорска тежест, свита в две срички, които се произнасят между две глътки.
Зад празника стоят двама светци. Константин Велики е първият римски владетел, приел християнството — с Миланския едикт от 313 г. дава свобода на вярата в империята. Майка му, царица Елена, според преданието открива в Йерусалим Животворящия кръст. Наречени са „равноапостолни“ заради заслугите си за утвърждаването на християнството — двама души, които местят цяла религия, за да празнува днес един Коста от блока.
В българската народна традиция Костадиновден носи нестинарството — древният странджански ритуал, при който боси хора танцуват върху жарава под тъпан и гайда, стиснали иконите на светците. Огън, който не гори по правилата; стъпки, които не би трябвало да са възможни. В някои краища денят е граничен в стопанския календар — време за пролетно доене на овцете и отбиване на агнетата — а работа на самия празник по традиция се отбягва.
Кючешкият прочит на деня е точно в разминаването. Едни ходят боси по въглени в Странджа; други Костовци пекат кебапчета в двора и наричат това традиция. Един ден, два свята: единият бос по огъня, другият по чехли до хладилника, и двата напълно сериозни. И двата са Костадиновден. Празникът е достатъчно широк да побере и жаравата, и скарата — а името Коста, което значи „постоянен“, издържа и двете, без да мигне.
Годжи — Cha-cha Chalga пуска игривата, танцувална енергия на деня. Братя Кулинови — Тирбушона отваря трапезата: бутилката, наздравицата, шумът на пълна маса. Ивана — Шампанско и Сълзи затваря вечерта с чаша и една капка горчилка, защото всеки имен ден има и двете. Взети заедно, трите минават през целия Костадиновден — от дансинга, през отпушената бутилка, до последната наздравица, в която радостта и умората се смесват.
Костадиновден с Костовци свършва в топла майска вечер, между угасваща жарава и недопита чаша. Императорът беше споменат, кръстът — почетен, а кючекът изпрати Коста през деня му с най-постоянното нещо на света: поредната наздравица.
Пожелания
Носиш цяла императорска тежест, събрана в две срички, които се изричат по-бързо, отколкото се вдига чашата — рядкото име, което е и монумент, и мезе едновременно.
Двама светци преместиха цяла религия, за да черпиш днес ти — Коста от блока; малцина имат толкова тежка предистория за толкова обикновена скара.
Едни в Странджа газят боси по въглените, други Костовци пекат кебапчета по чехли до хладилника — и двете се наричат традиция, и двете са твоят ден.
Името ти значи „постоянен“ и го доказва буквално — издържа и жаравата, и скарата, без да мигне; постоянството ти обаче се проверява основно чак към наздравицата.