Иво празнува на Ивановден, 7 януари, заедно с целия род на Иван — едно от най-масовите български имена. Ако имаш Иво в указателя, курбанът и наздравицата се очакват на тази дата.
На 7 януари черпи и всеки Иво — една от по-новите, по-меки форми на Иван, едно от най-разпространените мъжки имена у нас. Ивановден идва точно ден след Богоявление, тоест ден след Йордановден и хвърления в ледената река кръст, така че зимният блок от вяра, студ и ракия просто продължава в поредната си сутрин. Курбанът е сготвен, близките са поканени, а трапезата не проверява коя точно форма на Иван е седнала начело.
Иво носи двойна биография, каквато малко имена имат. В България минава за къса, домашна форма на Иван — през църковното Йоан назад до еврейското Йоханан, което значи „Бог е милостив“, затова и празнува заедно с целия род на седми януари. Но същото това Иво живее и втори, отделен живот на запад — самостоятелно име с германски или келтски корен, който значи „тис“, дървото, от което са дялкали лъкове; там негов роднина е френското Ив. У нас надделява първият прочит: Иво е Иван, само облечен по-съвременно.
Светецът зад деня е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан, а после обезглавен по прищявка на Ирод заради един танц и едно необмислено обещание. Църквата го почита на 7 януари, ден след Богоявление. Иво носи неговото име през няколко езика и хиляда години, без изобщо да го подозира.
Ритуалът с ледената река всъщност е на шести — свещеникът хвърля кръста във водата, а мъжете скачат след него за здраве и го вадят със сини устни. Седми е по-спокойният, трапезен ден на самия светец, но в практиката двата се сливат в едно общо премръзване, последвано от една обща ракия. Иво, който вчера е газил в реката, днес суши чорапите на радиатора и черпи.
В кючешкия прочит Иво е Иван, който не иска да звучи като дядо си. Кръстен е с по-модерната форма нарочно, за да се различава, и точно заради това на масата сяда до трима Ивановци, двама Ивайловци и една Ваня — всички под един светец и един ден. Кючекът е за момента, в който имениците установят, че са прекалено много, за да се изредят поименно, и решат да вдигнат наздравица наведнъж.
Тони Стораро ft DJAMAIKATA — Най-добрата фирма е за самоуверения Иво, който влиза с твърдото убеждение, че точно неговата компания си заслужава вечерта. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю поема средата, когато черпенето вече е прегазило богословието и цялата трапеза се е обърнала към чашата. Орк. Ицо Бенд — Купонджии затваря нощта, когато и последният премръзнал от реката се е стоплил достатъчно, за да стане на хорото. Заедно трите изминават дъгата на Ивановден — от самонадеяния вход, през наздравицата на трапезата, до момента, в който името вече не значи нищо, а тежи само хорото.
Иво черпи, докато свещите догорят, защото имениците пак са твърде много, за да се обиколят навреме. Кръстът беше изваден, здравето беше пожелано, а кючекът изпрати още едно от безбройните лица на Иван в поредната му претъпкана вечер.
Пожелания
Името ти има два живота — у нас „Бог е милостив“, на запад „тис“, дървото за лъкове — и на седми януари не важи нито едното: важи само, че си дошъл да черпиш.
На запад значиш дърво, от което дялкали лъкове за война; у нас единственото, което опъваш до скъсване, е бюджетът за курбана.
Светецът, чието име носиш през няколко езика, е свършил обезглавен заради един танц и едно необмислено обещание — поука, която трапезата всяка година чества, като усърдно репетира обещанието след третата ракия.
Родителите ти избраха по-модерната форма, за да не си поредният дядов Иван — инвестиция в оригиналност, която се обезценява напълно в мига, в който влезеш на маса, където всеки трети вдига чаша за същия светец.