Ивета празнува на Ивановден, 7 януари, макар името ѝ да идва от съвсем друг корен. Черпи рамо до рамо с Иваните — половин указател, събран на една маса.
На 7 януари Ивета празнува назаем. Ивановден е денят на Иван, най-масовото българско име, а Ивета се вписва в тържеството през страничната врата, по силата на едно „Ив“ в началото. Прави се курбан, вдига се трапеза, поканват се близки, и някъде между супата и втората ракия никой вече не проверява кой точно как се казва — важното е, че името започва правилно.
Само че Ивета няма нищо общо с Иван. Името е френско по произход, женската умалителна форма на мъжкото Ив, а корените му слизат в келтския и старогерманския, до думата за тис. „Тисово дърво“ звучи скромно, докато не се сетиш, че точно от тисово дърво са правели най-добрите лъкове, така че в дъното на името стои стрелец. По-късата му форма у нас е Ивет, а Ивета добавя българското „-а“ — но и двете дойдоха отвън и се настаниха удобно под чужд светец.
Светецът на деня е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан, и един от най-почитаните в православието. Историята му не свършва добре: обезглавен по прищявка на Ирод заради един танц и едно необмислено обещание. Църквата го почита на 7 януари, ден след Богоявление. С тисовото дърво и френския лък няма никаква връзка — Ивета е тук единствено по силата на съзвучието, което в България върши работа не по-зле от роднинството.
Ден по-рано, на Богоявление, свещеникът хвърля кръста в ледената вода и мъжете скачат след него в името на здравето — ритуалът е на шести, но в практиката шести и седми се сливат в едно общо премръзване. Ивета обикновено гледа отстрани, с яке и телефон, готова да снима как някой братовчед вади кръста и после три дни киха. Стрелецът от името ѝ така и не опъва лък; предпочита топлото на трапезата пред ледената река.
В кючешкия прочит Ивановден е ден на осиновяването. Половин указател черпи наведнъж, а имена като Ивета и Ивет се примъкват към масата на Иваните заради общото начало — и никой не възразява, защото колкото повече наздравици, толкова по-добре. Празникът не пита за етимология; пита само пълна ли е чашата.
Орлин Памуков — Стрелата вади наяве стрелеца, скрит в корена на името, който на този празник не стреля по нищо освен по следващата чиния. Ивана — Шампанско и Сълзи е за трапезата, на която, както винаги в България, веселбата и разчувстването сменят местата си някъде към полунощ. Глория — Ледена кралица е за жената, която остава хладнокръвна, докато мъжете навън се гмуркат в реката. Заедно трите парчета изминават деня на Ивета — от стрелата в името, през шампанското на масата, до ледената корона на една януарска вечер, спечелена по съзвучие.
Ивета празнува назаем и се справя отлично. Курбанът беше изяден, здравето — пожелано, а името, което тръгна от един френски тис, изкара поредния си Ивановден под светец, който никога не е чувал за него.
Пожелания
В дъното на името ти стои стрелец с тисов лък, а единственото, по което мериш на 7 януари, е следващата чиния курбан.
Празнуваш назаем под светец, обезглавен заради един танц и едно необмислено обещание — днешните обещания на масата поне се дават чак към втората ракия.
Добави едно българско „-а“ накрая на френски корен и вече имаш пълноправно място под чужд светец — на Ивановден правописът е по-силен документ от кръщелното.
Носиш име на стрелец, а единствената стрела, която пускаш на 7 януари, е погледът към човека, седнал на твоето място до печката.