Ивет празнува на Ивановден, 7 януари, макар името ѝ да е френско и без роднинска връзка с Иван. Търси я на трапезата на Иван — приемат я заради първите две букви.
На 7 януари България вари курбан за Иван, а Ивет сяда на същата трапеза по силата на едно съвпадение в първите две букви. Денят е кръстен на най-масовото българско име, но масата е широка и прибира всяко Ив-, което мине покрай нея — включително едно френско, което няма представа как е попаднало тук.
Ивет всъщност няма нищо общо с Иван. Идва от френското Yvette, женска умалителна форма на мъжкото Ив (Yves), а то тръгва от старогерманското Иво и от думата за „тис“ — вечнозеленото дърво, от чиято яка дървесина средновековна Европа е правела лъкове. Затова името носи скрит военен подтекст: буквално „тисово дърво“, а по мълчалива логика — „стрелец“. Роднините му са също френски — Ивета и Ивон. В България влиза чак през втората половина на двадесети век, на гребена на модата към по-западно звучене.
Светецът на деня е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и един от най-почитаните в православието. Църквата го помни на 7 януари, ден след Богоявление, когато мъжете скачат в ледената река за хвърления кръст. Шести е денят на водата, седми — на самия светец, но в практиката двата се сливат в общо премръзване.
Курбанът е сърцето на деня — коли се овен, вари се в голям казан и се раздава на близките около празничната трапеза. По масата се редят десетки Ивановци, Йоановци и Ванчовци, всеки с чаша и с готова история отпреди трийсет години. Ивет е единствената, чието име свещеникът не среща в календара, и точно затова я запомнят.
В кючешкия прочит Ивет е гост на чужд празник, който се държи като домакиня. Едно френско име, седнало насред български курбан, е малка комедия само по себе си — вносна елегантност на маса, отрупана с ракия и туршия. Кючекът е за момента, в който никой вече не помни кой на кого е кръстен и всички просто вдигат чаша, защото датата така или иначе е заета.
Глория — Ледена кралица е за януарския вход на Ивет — име, кацнало в най-студения ден за черпене и седнало като ледена кралица сред парата на курбана. Кали — Парфюмът връща френското ухание, скрито в корена на името, единственото парфюмирано нещо на цялата маса. Азис — Сен Тропе е бягството: докато мъжете вадят кръста от ледената вода, Ивет мечтае за брега, от който името ѝ всъщност идва. Заедно трите парчета изминават деня ѝ — от ледения български януари, през френското ехо в името, до един Сен Тропе, който остава с една ракия по-далеч.
Курбанът беше сварен, кръстът — изваден, здравето — пожелано. Едно френско име, дошло от някакъв тис, черпи щастливо под български светец, който така и не разбра, че го е поканил.
Пожелания
Името ти значи „тисово дърво“, стрелец — цяла бойна история в едно име, а най-острото ти оръжие на 7 януари е вилицата над курбана.
Влезе в България на гребена на модата към западно звучене и оттогава всяка година сядаш на чужд курбан, защото „Ив-“ стигна за покана.
Иван пълни този календар от векове, а ти влезе в страната чак след средата на миналия век — най-младото име на маса, където всички други са с по няколко столетия стаж.
Идваш с две френски роднини по име — Ивета и Ивон — и трите имена се озовават на една и съща българска трапеза, защото „Ив-“ отваря всяка врата на 7 януари.