Ивена празнува на Ивановден, 7 януари, заедно с цялата Иванова челяд. Рядка женска форма на най-масовото българско име — тихо се губи между шумните Иванчета на трапезата.
Ивена е рядката форма на най-масовото българско име, но на седми януари се губи в тълпата като всички останали. Ивановден събира половин указател на една трапеза — Иван, Ивана, Иванка, Ваньо, Йоана — и Ивена сяда сред тях, докато курбанът къкри и близките се изреждат да черпят. Денят идва веднага след Йордановден, така че към седми студът, вярата и ракията вече вървят в един непрекъснат зимен блок без ясна граница.
Името тръгва от еврейското Йоханан, минало през гръцкото Йоаннис, и означава „Бог е милостив“. Ивена е една от женските издънки на този корен — по-рядка сестра на Ивана, Иванка, Йоана и Ваня, всички поникнали от същия Иван. Формата ѝ е тиха, но родословието зад нея е шумно: когато Ивена вдигне чаша, тя всъщност дърпа конеца на цяла плетеница от имена, събрани под един светец и един ден. Малко корени са родили толкова много деца, а Ивена е едно от по-незабележимите сред тях — име, което трябва да диктуваш буква по буква на всяко ново гише.
Светецът е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и един от най-почитаните в православието. Историята му не свършва добре: обезглавен по прищявка на Ирод заради един танц и едно необмислено обещание. Църквата почита паметта му на седми януари, ден след като свещеникът хвърля кръста в ледената вода. Ивена носи женското ехо на този пророк — име, изградено върху милост и лепнато върху ден за курбан и наздравици.
На шести мъжете скачат в реката след кръста в името на здравето, а на седми премръзналите се стоплят на трапезата, където чашата на Ивена вече е налята. В практиката двата дни се сливат в общо премръзване — ритуалът с ледената река е на Богоявление, но никой не брои толкова точно, когато курбанът е готов и роднината пак започва разказа как навремето е вадил кръста от реката.
В кючешкия прочит Ивановден е ден на неизбежността. Не можеш да минеш без поне един Иван на масата, а Ивена сяда до него като по-тихата версия на същото име. Кючекът е за момента, в който черпенето надделее над богословието и трапезата спре да брои кой на кого е кръстник.
Ивана — Шампанско и сълзи е за наздравицата в началото — почти нейното име, вдигнато в чаша, с горчивия привкус, който всеки имен ден крие под пяната. Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за средата на вечерта, когато Ивена сяда начело на трапезата и за няколко часа денят е само неин. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за втората половина, когато премръзналите от реката вече са се стоплили достатъчно, за да станат купонджии до един. Заедно трите изминават дъгата на деня — от наздравицата, през кратката корона на Ивена, до разюзданото хоро, в което името ѝ се стопява обратно в тълпата.
Ивена празнува тихо между шумните Иванчета и никой не забелязва кога е седнала. Курбанът беше изяден, здравето беше пожелано, а кючекът изпрати още едно име от голямата плетеница в поредната ѝ претъпкана януарска вечер.
Пожелания
Толкова рядка форма си, че на всяко гише я диктуваш буква по буква — единственият ден, в който името ти се произнася без запъване, е точно този, а и тогава те бъркат с Ивана.
Черпиш в памет на човек, обезглавен заради един танц и едно прибързано обещание — най-кървавата поръчка в календара, а ти я отбелязваш с курбан и хоро, защото алтернативата е да мислиш по въпроса трезва.
Името ти е скроено върху „Бог е милостив“ — а милостта, с която реално те даряват на този ден, е, че поне веднъж годишно някой се сеща да те повика на трапезата, макар и на третото четене на списъка с гости.
Ти рядко скачаш в ледената река — длъжността ти започва, щом посинелият юнак излезе от нея, и се състои в наливане на ракия, докато си върне човешкия цвят; в българската версия на първата помощ това те прави фелдшер.