Ивелина черпи на Ивановден, 7 януари, като женската форма на най-масовото българско име. Празникът пада насред зимния блок след Богоявление, така че наздравицата е неизбежна.
Ивелина попада в един от най-претъпканите имени дни в календара. На 7 януари цяла България вдига чаши за свети Йоан Кръстител, прави се курбан и се канят близки на трапезата, а Ивелина се качва на този пълен автобус заедно с всеки Иван, Ваньо и Иванка в указателя. Денят идва веднага след Богоявление, така че когато дойде нейният ред за наздравица, половината маса вече е черпила по два пъти.
Самата етимология е по-мъглява от повечето. Ивелина е сравнително ново име — влиза масово в употреба чак през втората половина на XX век — и произходът му е смесен. Най-разпространеното четене го връзва с Иван като негова омекотена, женска и по-модерна форма, тоест през еврейското Йоханан до значението „Бог е милостив“. Втора линия го извежда от дървото ива, върбата, която в народната образност значи гъвкавост и здраве, а трети прочит го сближава с френското Евелина. Точният корен не е закован — едно четене минава през милостив бог, друго през гъвкаво дърво, трето през внесено отвън име, и нито едно не е спечелило спора.
Поводът е свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и после обезглавен заради един танц и едно необмислено обещание, но пълната история е на страницата за празника. Ивелина черпи в негова чест не защото носи неговото име, а защото носи роднинската му форма: там, където Иван е стволът, тя е късното разклонение по женска линия.
Народната картина на деня е ледената река. На шести свещеникът хвърля кръста във водата и мъжете скачат след него за здраве, а на седми се почита самият светец, но в практиката двете премръзвания се сливат в едно. Ивелина рядко влиза в реката; нейната роля идва после, на топло, когато посинелият роднина се върне от водата и някой трябва да го налее с ракия, докато си възвърне цвета.
В кючешкия прочит Ивелина е второстепенна фигура покрай най-масовото име и точно това е шегата. На Ивановден славата отива при Иван — той е приказният герой, той надхитря ламята, неговото е името и на съседа, и на юнака. Ивелина черпи в сянката на цялата тази митология, с торта, която задължително се дели с още трима именици на същата маса. Кючекът е за момента, в който тя решава, че сянката всъщност е най-удобното място — там има място за танц и никой не я гледа.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за Ивелина, която отказва да бъде бележка под линия и се обявява за кралица на собствения си ден, независимо колко Ивановци делят датата с нея. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за трапезата в разгара ѝ, за събраните роднини, които черпят като за последно. Ивана — Шампанско и Сълзи е за късния час, когато наздравиците свършват и остават само шампанското и разчувстването. Заедно трите изминават дъгата на деня — от самообявената корона, през пълната маса, до влажния финал, в който вече никой не помни кой точно е имал имен ден.
Курбанът беше изяден; чашите бяха вдигнати по няколко пъти. Ивелина мина през най-претъпкания имен ден в календара и излезе от него кралица — поне до следващата сутрин.
Пожелания
Произходът ти има три четения — милостив бог, гъвкава върба и внесено френско име — и нито едно не печели спора, точно като наследство, за което братята още не са се разбрали.
Черпиш за Йоан, когото обезглавили заради един танц и едно необмислено обещание — днешната версия на същата грешка е да обещаеш, че ти черпиш следващата.
По върбовото четене името ти значи гъвкавост и здраве — две качества, които Ивановден проверява едновременно: колко се превиваш на хорото и колко издържаш на наздравиците, преди здравето да вдигне бял флаг пред ракията.
Влизаш масово в употреба чак през втората половина на XX век — толкова прясно име, че традицията ти е горе-долу връстник на телевизора, а „вековната“ част от празника е изцяло взета назаем от Иван.