Ивелин е по-новото, по-мелодично разклонение на най-масовото българско име и празнува на 7 януари, на Ивановден. Ако носиш това име, приготви се да черпиш заедно с половин указател Ивановци.
На 7 януари Ивелин не празнува сам — той се включва в най-претъпкания имен ден в българския календар. Ивановден събира на една трапеза цяла родословна плетеница: Иван, Иванка, Йоана, Ваньо, а някъде по края и по-новите форми като Ивелин. Прави се курбан, канят се близките и до обяд телефонът вече е звънял десет пъти с „честит имен ден“.
Самото име Ивелин е сравнително ново разклонение на стария корен. То идва от Иван, минал през еврейското Йоханан и гръцкото Йоаннис, и носи същото значение — „Бог е милостив“. В народната представа често го връзват и с думата ива, върбата, едно от първите дървета, които напъпват напролет, така че името мирише едновременно на църковен канон и на речен бряг. Женската форма е Ивелина, а галено става Иво или Ивчо.
Светецът зад деня е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и дал името на цялото това множество. Пълната му история живее на страницата за празника; тук стига да се каже, че от неговото име израстват десетки български форми, и Ивелин е една от по-късните клонки на същото дърво.
Ивановден идва веднага след Богоявление, когато свещеникът хвърля кръста в ледената вода и мъжете скачат след него за здраве. Ритуалът с реката всъщност е на шести; седми е денят на самия светец, но в практиката двете премръзвания се сливат в едно. Който е извадил кръста сутринта, вечерта го разказва на трапезата — историята расте с всяка чаша.
В кючешкия прочит Ивелин е доказателство, че дори модерното име не бяга от масовата участ. Кръстиха те по-мелодично, за да се отличиш, а на 7 януари пак вдигаш наздравица рамо до рамо с трима Ивановци и един Ваньо. Денят не признава оригиналност — признава само това, че си дошъл да черпиш.
Сашо Роман — Царят на нощта е за самоуверения Ивелин, убеден, че точно неговата по-нова версия на името е короната. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за трапезата, на която всички форми на Иван се събират като едно шумно множество. АЗИС — хоп е за втората половина на вечерта, когато премръзналите от реката вече са се стоплили достатъчно за хорото. Заедно трите изминават дъгата на деня — от самонадеяното начало, през претъпканата трапеза, до разюзданата ѝ втора половина.
Ивановден свършва късно, защото имениците са прекалено много, за да се обиколят навреме. Кръстът беше изваден, здравето — пожелано, а Ивелин се прибра последен, защото модерното име все още чака да го извикат по ред.
Пожелания
Мелодичното окончание е само боята отгоре — отдолу стои същият стар Йоханан, минал през Йоаннис до Иван, същият светец и същият курбан, само с една сричка повече за изричане.
Едното четене те връзва с ива, върбата, първото дърво, което напъпва напролет — оптимистична символика за име, чийто празник пада насред най-мразовития януари, когато навън не напъпва нищо освен носовете на скочилите в реката.
Носиш значението „Бог е милостив“ в държава, където милостта идва под формата на болничен, който НОИ така или иначе ще ти върне обратно.
Галено ставаш Иво или Ивчо — два начина да те смалят до размера на всеки друг Иван, точно когато си мислел, че мелодичното окончание те издига над тълпата.