Ивайла празнува на Ивановден, 7 януари, но дели деня с половин указател имена от Ивановата плетеница. Прави се курбан и се събира трапеза — черпи всеки Иван, Ваня, Йоана и всяка Ивайла.
Ивайла вдига чаша на 7 януари, на Ивановден — но рядко сама. Денят е нает от цяла Иванова армия: Иван, Ваня, Йоана, Иванка, а някъде към края на списъка стои и Ивайла, която чака реда си зад половин указател. Прави се курбан, събира се трапеза, и докато обиколиш всички именици, зимата вече е преполовена.
Името се препъва още в произхода си. Водещата теория извежда Ивайло — а оттам и женската Ивайла — от старобългарски защитен корен, свързан с „вълк“: Въло, Иваил, Ивайло, име, дадено да плаши злите сили, а не да звучи нежно. По-романтичната народна версия го връзва с ивата, плачещата върба — доста по-меко обяснение за име, кръстено на хищник. Ивайла е по-късно образувание, женската сянка на цар Ивайло — свинарят, който за няколко месеца през 1278-а стана български владетел, а после изчезна така внезапно, както се появи.
Самият празник обаче не е за вълци, а за пророк. Свети Йоан Кръстител е човекът, кръстил Христос в река Йордан — най-значимото кръщене в историята, извършено от мъж, който живееше в пустинята и се хранеше с акриди и див мед. Ивайла попада в неговия ден по-скоро по звук, отколкото по кръв: „Ива-“ стои достатъчно близо до Иван, за да я приберат в семейството, независимо какво спорят езиковедите за истинския ѝ корен. Родство по съзвучие — най-българският вид родство.
Курбанът е центърът на деня — казан с боб или агнешко, раздадено за здраве, защото на Ивановден се яде за живите, а не се пали свещ за мъртвите. Около казана се събира родата, вдига се наздравица, и някой чичо неизбежно обявява, че неговата Ивайла е кръстена на царя, не на върбата — версия, която става все по-героична с всяка изпита чаша.
В кючешкия прочит Ивановден е ден на изгубването в множеството. Ивайла носи име с вълк отвътре и цар отзад, а празнува в компания, където никой не помни точно чий е днешният ден. Кючекът е за момента, в който тя решава, че поне на масата ще я забележат.
Кали — Медовина отваря вечерта с първата наздравица, когато медовината и ракията още топлят, а трапезата още се държи изправена. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за пълния казан роднини, всеки майстор на своята чаша и на своята версия за произхода на името. Тони Стораро и Константин — Кома идва накрая, когато курбанът си е свършил работата и половината маса вече не различава вълка от върбата. Заедно трите изминават дъгата на деня — от предпазливата първа чаша, през претъпканата среда, до безредната ѝ втора половина.
Ивайла изчака реда си зад цял указател и накрая го получи — късно, но получен. Курбанът беше раздаден, здравето — пожелано, а вълкът в името ѝ задряма някъде между третата наздравица и хорото.
Пожелания
Името ти носи вълк отвътре — дадено да плаши злите сили, а не да звучи нежно; на имен ден това значи, че никой на трапезата не смее да ти вземе последното парче.
Женската форма на едно царско име с трагичен срок на годност: Ивайло пасеше свине, после няколко месеца носеше корона, после го нямаше — а ти носиш края на тази история като кръщелно.
Езиковедите още спорят дали идваш от вълк, или от върба, но на 7 януари никой не отваря речник — стига едно „Ива-“ в началото и вече те водят роднина на всички Ивановци.
Все ще се намери чичо, който да реши, че си кръстена на царя, а не на плачещата върба — и колкото повече пие, толкова по-царска става версията му за теб.