Иванка споделя 7 януари с цяла тълпа Ивановци, но си има собствено място на трапезата. Ако търсиш какво да пуснеш, докато курбанът къкри, ето трите парчета за деня.
Иванка празнува на 7 януари, притисната между хилядите Ивановци и Ваньовци, които черпят на същата дата. Ивановден е ден на курбан и претъпкана трапеза, а Иванка е жената, която обикновено я подрежда — и която в един момент сяда начело, защото името е и нейно, макар именникът да го дава първо на мъжете.
Иванка е умалителната женска форма на Иван, най-масовото българско име, израснала от еврейското Йоханан, минало през гръцкото Йоаннис, което значи „Бог е милостив“. От същия корен тръгват Ивана, Яна, Ваня и Йоана, така че Иванка носи цял женски род от варианти под едно значение. Умалителната наставка я прави по-мека, по-домашна форма, но денят ѝ пак е онзи зимен, претъпкан седми януари.
Светецът зад датата е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и един от най-почитаните в православието. Пълната му история живее на страницата на празника; тук стига да се каже, че Иванка стъпва върху този корен по женски път, през вековете, в които църковният Йоан става светският Иван, а оттам и Иванка. Умалителното окончание отличава домашната Иванка от по-строгата Ивана — същият светец, същият ден, само с една степен по-топло звучене.
На Ивановден се прави курбан и се канят близки на трапеза, а по стар обичай именичката е тази, която посреща — реди чиниите, налива и приема пожеланията за здраве. Кючешкият прочит на този образ е прост: жената, която цял ден е шетала около масата, накрая има пълното право да седне начело и да остави другите да наливат.
За Иванка Ивановден е ден на двойна роля. Сутринта е домакиня, вечерта е именичка, а някъде по средата някой роднина ще обърка кой точно днес черпи: тя, брат ѝ Иван или братовчедката Ваня. На тази дата половината маса носи вариант на едно и също име. Кючекът е за момента, в който Иванка спира да пита кой черпи и просто вдига чашата.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за именичката, която най-после сяда начело на масата, подредена от самата нея. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за препълнената трапеза, на която всеки Иван и всяка Ваня се броят за един повод. Ивана — Шампанско и Сълзи е за късната част на вечерта, когато курбанът е изяден, а пожеланията за здраве са минали в по-мокра фаза. Заедно трите изминават дъгата на деня — от коронясването начело на масата, през общия купон, до шампанското, което накрая се смесва със сълзите.
Иванка свършва деня начело на масата, която сутринта е подреждала сама. Курбанът беше изяден; здравето беше пожелано; кючекът изпрати женската половина на най-масовото българско име в поредната ѝ претъпкана вечер.
Пожелания
Името ти значи „Бог е милостив“ — милост, която в България се изчерпва някъде между третото гише и втория курбан, така че тази вечер разчитай на ракията, не на небето.
Цял ден редиш чиниите за половин указател Ивановци, а стола начело го получаваш чак когато няма кой друг да седне — короната ти идва по остатъчен принцип.
Наставката те прави с една степен по-топла от строгата Ивана — единствената гарантирана топлина през януари, откакто парното поскъпна.
Иванка, Ивана, Яна, Ваня, Йоана — една дата, пет женски варианта на един и същ Иван, и ти някъде по средата им, като поредната дефиниция на дума, която масата и без това знае наизуст.