Ива празнува на Ивановден, седми януари, сред морето от Ивановци. Курбан, трапеза и една чаша, вдигната и за по-тихото име зад най-шумния празник.
На седми януари България черпи на едро — това е денят на Иван, най-масовото име в указателя, и на всичките му производни, между които и Ива. Прави се курбан, събира се трапезата, канят се близките, а някъде между супата и втората ракия някой се сеща, че и Ива е рожба на този светец, и вдига чаша за нея.
Ива тръгва по два пътя и нито един не е скучен. По първия тя е женската рожба на Иван — а Иван идва от еврейското Йоханан, минало през гръцкото Йоаннис, и означава „Бог е милостив“. По втория Ива е чисто славянска и носи името на планинската върба — дървото, което се превива, но не се чупи. Мъжкият вариант е Иво, а роднините ѝ по първата линия са Ивана, Иви и Ивка — цяло семейство, събрано в три букви.
Светецът зад деня е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и подготвил пътя му. Пълната му история живее на страницата за Ивановден; тук стига да се каже, че от неговото име се разклонява цялата плетеница Иван-Иво-Ива, така че една Ива носи, без да я питат, две хиляди години библейска биография.
Народната традиция върти деня около водата. На шести свещеникът хвърля кръста в ледена река и мъжете скачат след него за здраве; седми е денят на самия светец, но в практиката двете премръзвания се сливат в едно. Ако пък името ѝ идва от върбата, Ива има резервен празник напролет — на Връбница, когато същото това дърво влиза в църквата като клонка. Едно име носи зимен светец и пролетно дърво наведнъж.
В кючешкия прочит Ивановден е денят, в който Ива черпи в компанията на десет Ивановци и се прави, че не забелязва колко е надвикана. Нейният имен ден се е сврял в най-претъпкания ъгъл на календара, между Богоявление и всеобщото изтощение, и въпреки това го отстоява — тихо, но неотстъпчиво, точно като върбата, дала името ѝ. Кючекът влиза, когато трапезата надделее над богословието и никой вече не брои кой на кого черпи.
Глория — Ледена кралица е за началото на вечерта, когато Ива още държи стойката и януарският студ ѝ отива. Кали — Медовина е за трапезата, за наздравицата с топло питие, докато отвън реката още не се е стоплила. Ивана — Шампанско и Сълзи затваря кръга с по-дългата форма на името и с онзи момент, в който шампанското вече е надделяло над разума. Заедно трите изминават дъгата на деня — от ледената самоувереност, през топлата трапеза, до сълзливия финал, в който студът отдавна е забравен.
Ивановден свършва късно, защото имениците са прекалено много за една вечер. Кръстът беше изваден, здравето — пожелано, а Ива вдигна своята чаша някъде между двайсетия Иван и втория курбан, и никой не забеляза, освен нея.
Пожелания
Името ти значи или „Бог е милостив“, или планинска върба — дърво, което се превива, но не се чупи; в България и двете са животоспасяващи умения.
Носиш зимен светец и пролетно дърво в едно име — празнуваш и в леда на януари, и напролет на Връбница, защото един имен ден не стига да те надвикат.
Празнуваш затиснат между десет Ивановци и цялото следпразнично изтощение на януари — да си Ива на Ивановден значи да вдигнеш чаша, която никой не е поръчал специално за теб.
Светецът ти вкарва мъже в ледена река подир един кръст — най-българският начин да докажеш, че здравето ти е по-важно от кръвообращението ти.