Ганчо черпи на Гергьовден, 6 май — на курбана, здравеца и парада на армията. Кратко ретро име, което дели най-многолюдния пролетен имен ден с всички Георговци.
Ганчо черпи на Гергьовден, 6 май — денят на печеното агне, венеца от здравец и парада на Българската армия. Едно кратко, гальовно българско име, което дели най-многолюдния пролетен имен ден с несметно много Георговци и Гергани.
Ганчо е народна умалителна форма с типичната българска наставка -чо, която придава свойски, гальовен нюанс. Най-често името се свързва с Георги — оттам и Гергьовден — но се извежда и от Ганьо, и от Драган, така че точното значение остава спорно: през Георги то тръгва от гръцкото георгос, „земеделец“; през Драган носи смисъла на „драг“ и „мил“. От същия корен растат Гани, Ганьо, Гено, а женската страна дава Ганка и Гана — все кратки, топли форми.
Зад Ганчо не стои отделен светец, защото името споделя покровителя на Георги — свети Георги Победоносец, воинът-змееборец, закрилник на овчарите, войниците и армията. В България 6 май съвпада с Деня на храбростта и празника на Българската армия, обявен с указ през 1880 г. Така Ганчо приема поздравления в ден, в който страната едновременно пече курбан и гледа парад.
В народния календар Гергьовден е сред най-натоварените дни. Колят се агнета за курбан, берат се здравец и коприва, а с изплетения венец се окичват порти и хамбари за здраве и плодородие. Пролетното изобилие — зелената трева, първото агне, зеленият венец — обгръща целия празник, а Ганчовците черпят точно сред тази миризма на печено и здравец.
Свети Георги е и покровител на овчарите, а Гергьовден мирише на кошара и прясно мляко колкото и на печено. В това има нещо съвсем на място за име като Ганчо — то звучи селско, стопанско, на човек, който знае откъде идва агнето на трапезата. Празникът и името са скроени от един и същ пролетен, земен плат.
В кючешкия прочит Ганчо носи и лек дъх на носталгия. Името беше сред най-обичаните през първата половина на XX век, а днес рядко го дават на новородено — то звучи като на дядо, на човек с мустак и каскет. Затова Гергьовден с Ганчовци е празник, на който кючекът вдига на крака поколение, което помни как е било, и още знае как да си поръча песен.
Орк. Здравец — Газ-Спирачка носи името на самата билка от венеца, а газ-спирачка е точно темпото на този ден — ту тежък курбан, ту рязко на дансинга. Радо Шишарката — Шопска салата е за трапезата, за салатата до агнешкото. Орк. Кристали — Харчи пари е за парите, които си тръгват от джоба на един толкова многолюден имен ден. Взети заедно, трите минават през целия Гергьовден на Ганчо — от венеца, през трапезата, до изпразнения джоб.
Гергьовден с Ганчовци свършва в топла майска вечер, събрала светеца, армията и курбана на една трапеза. Агнето беше изпечено; венецът изсъхна на портата; кючекът изпрати Ганчо през ретро именния му ден на здравец и печено.
Пожелания
Кръстиха с твоето име цяло поколение преди войната, после спряха; днес Ганчо звучи като мустак и каскет, и точно на такъв кючекът още знае как да свири.
Патронът ти уби змей, а името ти през Георги значи „земеделец“; най-кръвопролитната ти битка на 6 май е с агнето на скарата.
На твоя ден страната пече курбан и гледа парад с указ от 1880-а; ти стоиш някъде по средата — между агнето и танка, с чаша в ръка.
Значението ти е спорно — през Георги си „земеделец“, през Драган си „драг“; на Гергьовден и двете вършат работа, стига чашата да е пълна.