Галя черпи на Гергьовден, 6 май — сред печеното агне, здравеца и парада на Българската армия. Име, което значи „затишие“, кацнало на най-шумния пролетен празник в календара.
На 6 май цяла България мирише на печено агне, а всеки двор е окичен със здравец. Гергьовден е денят на курбана, на пролетната китка и на Българската армия, която парадира в София. Сред тази гергьовденска шумотевица черпи и Галя — едно от многото имена, кацнали на 6 май — макар нейното да обещава точно обратното на този ден.
Галя идва през Галина от гръцкото galini — „тишина“, „спокойствие“, „морско затишие“. Значението е меко и притихнало: яснота, кротост, гладка морска шир без вятър. Оттук идва Галина, а от нея — Галя, Гала, Галка и Галче: топли, умалителни форми на едно спокойно име. На български към гръцкия корен се долепя и глаголът „галя“ — галено, обичано дете — така че името звучи двойно нежно. Има и по-рядка латинска следа (gallina, „кокошка“), но за България води гръцкото затишие.
Зад 6 май стои свети Георги Победоносец — воинът-змееборец от IV век, покровител на овчарите, войниците и армията. Денят съвпада с празника на Българската армия, обявен с указ през 1880 г., затова из София върви военен парад. Пълната история е на страницата за Гергьовден; тук важното е, че Галя не произлиза от Георги, а просто споделя най-многолюдния му ден. Затишието и змееборецът се падат на една дата — по чиста календарна случайност.
Гергьовденската китка е от здравец — окичват се портите, хамбарите и гривите на добитъка. Берат се и китки от коприва, а здравецът се пази за здраве през цялата година; агнето пък се коли за курбан още по тъмно. В този декор име, което значи „затишие“, е почти шега: около Галя кипи най-шумният ден в календара, пълен с блеене, ножове и духова музика.
И точно тук Гергьовден с Галя става смешен по български начин. Носиш име, което значи спокойствие и морско затишие, а черпиш в ден, в който едни пеят с цяло гърло, други режат агнето, а трети чукат по портата да те поздравят. Никакво затишие не оцелява до вечерта — и това е съвсем нормално за най-масовия имен ден в годината.
Орк. Здравец — Газ-Спирачка носи дори името на гергьовденската китка, а газта и спирачката повтарят двете скорости на празника. Орк. Кристал, Тони Дачева и Мустафа Чаушев — Шарени Бонбони е за пъстрата трапеза и наредените лакомства. Малките пантери — Ша ля ля е моментът, в който цялата маса запява и от затишието не остава и следа. Взети заедно, трите минават през Гергьовден с Галя — от китката на портата, през шарената трапеза, до припева, който удавя всяко спокойствие.
Гергьовден с Галя свършва в топла майска вечер, между оглозганата кост и последния припев. Агнето беше изпечено; здравецът увехна на портата; затишието така и не дойде — кючекът изпрати едно спокойно име през най-неспокойния му ден.
Пожелания
Носиш име за морско затишие, а празникът ти звучи като кланица с духова музика — блеене, ножове и тъпан, точно нещата, от които всяко затишие бяга.
Черпиш в един и същ ден с цялата Българска армия — указ от 1880-а е решил, че затишието и военният парад ще делят 6 май, без да питат нито теб, нито генералния щаб.
Гръцко затишие, български „галя“, а някъде в дъното дебне латинската кокошка — за България печели тишината, макар денят ти да е всичко друго, но не и тих.
Окичват портата със здравец, колят агнето още по тъмно и сядат да празнуват „спокойствие“ с пълно гърло — единственото тихо нещо на този ден е агнето, и то защото вече е в тавата.