Галина черпи на Гергьовден, 6 май, макар името ѝ да няма родство с Георги. Ден на агне, здравец и военен парад, в който тя влиза през задната врата на календара.
Галина черпи на Гергьовден, 6 май — денят на печеното агне, здравеца и парада на Българската армия. Тя влиза в празника не със собствената си светица, а през широката порта на гергьовденските Г-имена и се озовава в едно истинско море от Георговци, Гергани и Ганчовци.
Името е с гръцки произход — от galene, „спокойствие, безветрие, морска тишина“, свързвано с нереидата Галене, покровителка на кроткото, безветрено море. Затова в самата основа на Галина стои не гръм, а затишие. Народното ухо обаче чува в него и българския глагол „галя“ — милвам, обичам — сякаш детето, кръстено така, е предопределено да бъде галено и обичано. От пълното име се отделят Галя, Галена и Галин — къси, топли форми, които вървят еднакво за момиче и за момче.
Собствената светица на Галина е друга — раннохристиянската мъченица Галина Коринтска, чийто ден е през март. Но народният календар има навик да мете всички Г-имена накуп и на 6 май изпраща Галя, Галина и Галин при свети Георги Победоносец — воинът-змееборец от IV век, покровител на овчари, войници и цялата армия. Пълната история на светеца е на неговата страница; тук важното е, че Галина черпи два пъти в годината, а по-шумното черпене се пада на майския — на най-многолюдната пролетна трапеза, без капка родство с домакина.
Гергьовден мирише на печено агне. Прави се курбан, бере се букет от здравец и коприва, а портите и хамбарите се окичват за здраве и плодородие. Момите се люлеят на люлки, хората се мерят на кантар за здраве, а на разсъмване мнозина си мият лицето с гергьовската роса. В София по същото време армията парадира по булеварда — танкове и строй сутрин, агнешко в двора следобед, един напълно нормален български 6 май.
Тъкмо тук името си казва думата. Галина значи морска тишина, а се озовава на празника с най-много наздравици, най-силна уредба и най-много Георговци на квадратен метър в цялата година. Тихото, безветрено име, изтърсено насред гергьовденския тропот — това е дребната шега, която самият народен календар е скроил, без да пита нито Галина, нито свети Георги.
Орхан Мурад — На море е за морето, скрито в самото име Галина. Радо Шишарката — Шопска салата е за отрупаната трапеза, на която агнешкото дели чиния с шопската. Орлин Памуков — Кетчуп и майонеза е за съвсем нелиричното веселие, което поема, щом чиниите се опразнят. Взети заедно, трите минават през целия ден на Галина — от тихото море в името, през трапезата, до гуляя.
Гергьовден с Галина свършва в топла майска вечер, сред море от Георговци и една-единствена спокойна гласна. Агнето беше изядено; тишината от гръцкия корен остана скрита в името; кючекът изпрати Галина през този чужд по произход, но напълно неин имен ден.
Пожелания
Име, което значи безветрено море, стоварено насред най-гръмкия ден в календара — все едно кръстиш безветрието „Ураган“ и се надяваш да ти се размине.
Имаш си собствена светица през март, но народният календар те помита с всички Г-имена на 6 май — черпиш два пъти, при това по-шумно на чуждото празненство, отколкото на своето.
Народното ухо чува в теб „галя“ — милвано, обичано дете — и великодушно забравя, че на гръцки името значи просто „щил“. Или си разглезена, или си безветрена; календарът остави и двете значения.
Кръстена си на нереида, покровителка на кроткото безветрено море, а те пуснаха да празнуваш в ден на печено агне, военен парад и уредба до дупка — митологията ти обеща щил, календарът ти връчи гуляй.