Елица празнува на Цветница — неделята преди Великден, обща за всички цветни и дървесни имена. Датата е подвижна, вързана за Великден, затова се сменя всяка пролет.
Елица празнува на Цветница — неделята преди Великден, в която църквите се пълнят с върбови клонки, а всички имена, поникнали от дърво или цвете, черпят наведнъж. Датата е подвижна, вързана за Великден, и всяка пролет събира под един празник цяла горичка кръщелни имена — от Цвета и Явор до Калина, Невена и самата Елица.
Името Елица е славянско и идва право от дървото ела — значи „малка ела“. Умалителната наставка -ица звучи в българския като галено потупване по бузата и прави името разпознаваемо наше, колкото и коренът да се среща другаде. Самото име е толкова галено, че рядко му трябва още една умалителна дреха — Елица си стои цяла. Посланието е прозрачно: носителката да е стройна и здрава като елата — вечнозелено дърво, което не се плаши от зимата. Някои свързват името и с Елена, но българското ухо чува първо гората, не гръцкия двор.
Зад Цветница не стои конкретна светица, а сезон. Празникът, наричан и Връбница, чества влизането на Христос в Йерусалим, посрещнат с палмови клонки — които по нашите земи, където палми не растат, станаха върбови. Затова покровител на цветните и дървесните имена не е човек с житие, а самото раззеленяване, а за Елица, кръстена на дърво, това е съвсем точният покровител.
В народната традиция осветената върба се носи у дома за здраве и плодородие, а момите се пременят и вият венци от първата зеленина. По селата с върбова пръчка леко потупват децата за здраве — да растат жилави като самото дърво, червени и засмени. Клонката се затъква зад иконата или на вратата и стои там до следващата година като тих амулет. Ритуал без много шум — една върба, малко зеленина и обещание за топло.
В кючешкия прочит Цветница е най-цъфтящият имен ден в годината, буквално: Цвети, Калини и Елици черпят наведнъж, обградени от върба, точно преди Страстната седмица да свали тона. Кючекът пасва точно тук — още едно цвете в букета, шумно и живо, преди постите да върнат тишината. Смешното е, че цял календар строги мъченици отстъпва за един ден на едно дърво. Тъжното е, че веселбата има срок — само седмица дели Цветница от Великден, а тя минава в най-строгия пост.
Ивана — Шампанско и Сълзи е за черпенето на именния ден, когато чашата се вдига, преди сълзите да решат дали са от радост. Глория — Ненаситна е за самоуверената Елица, която този ден иска цялото внимание и малко отгоре. Кали — Медовина затваря кръга със сладост и мед — ехо на върбата, носена у дома за здраве. Взети заедно, трите минават през целия ден: от наздравицата, през дързостта, до сладкия завършек.
Цветница свършва в светла пролетна вечер, миг преди тишината на Страстната седмица. За един ден обаче дървесните и цветните имена владееха календара, а Елица — малката ела — стоеше зелена насред целия този букет.
Пожелания
Името ти значи „малка ела“ — вечнозелено дърво, което не се плаши от зимата, а най-суровото ти изпитание тази пролет е седмицата пост между теб и Великден.
Цяла върволица строги мъченици отстъпва реда си в календара, за да мине пред тях едно дърво — и точно на теб се пада да празнуваш, кръстена на нещо без рождена дата и без житие.
На Цветница потупват децата с върбова пръчка за здраве, момите плетат венци, а една клонка се затъква зад иконата и остава там до другата пролет — още в деня на празника ти е ясно кое ще надживее тазвечерната торта.
Черпиш в най-цъфтящия ден на годината, обградена от върба и първа зеленина — само дето след седмица всичко това потъва в най-строгия пост, и ти го знаеш.