Връщане от море — кючек за магистрала Тракия и края на лятото

Задръстването по Тракия след море е задължителна последна глава на лятото. Не по избор — по договор. Подписан е в момента, в който си купил ваканцията, само никой не е изписал клауза 11.3 с дребен шрифт: „Прибирането е включено в цената. Условия: 38 градуса, две ленти, 60 000 коли.“

Лятото обещава много неща. Обещава морски въздух и книга, която ще прочетеш. Обещава, че тоя път ще се отпуснеш — което значи, че ще четеш половин страница и ще заспиш. Обещава, че ще се върнеш обновен. Кючекът е слушал тия обещания от началото на Слънчев бряг, когато мястото се е казвало просто „плажа при Несебър“, и е спрял да ги брои. Обещанията на ваканцията и обещанията на новогодишните решения стоят на един и същ рафт — уважаван, непипан.

Реалността е друга: в колата мирише на мокър пясък, слънцезащитен крем с фактор петдесет и нечия стара бира от хладилната чанта. Децата са спали двадесет минути и са се събудили в най-лошата точка на магистралата — преди Карнобат, след последната бензиностанция с нормална тоалетна. Климатикът работи, ако не броиш люлеенето му между 18 и 22 градуса, при което никой не е нито хладен, нито топъл, а само дразнещо неопределен. Орхан Мурад — На море вече не звучи като покана. Звучи като документален спомен за нещо, което беше вчера и е вече много далеч.

Самото море всъщност не е виновно. Морето си е морето — черно, солено, еднакво за всеки. Проблемът е, че морето ти взима две седмици, успява да те убеди, че си различен човек, и после те пуска обратно в трафика без никакъв преходен период. Без градация. Направо от брега на пета предавка. Тони Дачева и орк. Кристал — Скитница го е разбрала преди теб: скитникът не е този, който заминава. Скитникът е този, на когото домът е спрял да изглежда сигурен. Пясъкът по пода на колата ще остане още три седмици. Всеки път, когато стъпиш в нея, ще напомня, че е имало и по-добро.

Задръстването при Стара Загора е специален кръг. Тук чалгата превключва от „ваканционна“ на „пътна“. Орк. Ицо Бенд вече не ти идва — искаш нещо по-тежко, по-честно. Мечо ментата и приятели — Гурбетчии е точно там. Защото прибирането от море е размито като понятие: тръгваш от едно място, пристигаш на друго, и двете те познават, и двете леко те отхвърлят. Гурбетчията се прибира от чужбина; ти се прибираш от лятото. Дистанцията е различна, усещането е сходно. Нещо е свършило.

Хората в задръстването разговарят по три начина. Първи: мълчание с радиото на минимум — целият семеен ресурс е изхарчен на плажа и не е останало за движение. Втори: планиране на следващото лято, направо там, на пета предавка, двадесет километра на час — като алкохолик, който планира следващото питие, докато го боли главата от настоящото. Трети: анализ на маршрута — дали не е трябвало да тръгнат по-рано, или по-късно, или изобщо по шосето, не по магистралата, мнението е разделено и спорът ще завърши точно преди входа на София, без победител.

Сред тия три кючекът не избира. Кючекът е свирил на заминаването и свири на прибирането — еднакво, без да регулира темпото според настроението. Орхан Мурад — На море е бил пуснат при излизане от Пловдив на отиване. Сега е пуснат при влизане в Пловдив на връщане. Песента е същата. Лятото не е.

Цветът на кожата ще мине след две седмици. Солта от косата — след едно изкъпване. Усещането, че трябваше да останеш още три дни — то остава по-дълго. Минава чак когато акредитацията за следващата ваканция се появи в пощата и цикълът започва отначало.