Волейболният национален спечели. Кючекът свири за двамата — за фена, гледал всеки сет, и за фена, открил отбора вчера по новините.
Мъжкият волейболен национален отбор на България взе бронз на Световното първенство през 2006 г. — върховото си постижение — и в годините наоколо трупаше призови класирания на световни и европейски форуми. Матей Казийски беше сред най-добрите волейболисти в света в този период. Никой от тези факти не е предизвикал площадно събиране, споделен химн или час ударно ефирно време. Футболът загуби квалификация от Лихтенщайн и беше тема три дни. Волейболът взе световен бронз и беше тема две колони в спортния раздел, точно вляво от прогнозата за времето.
Сега, след тази победа, кючекът свири за новооткритите фенове — тези, които „винаги са знаели, че волейболът ни е силен“. Логично е. Кючекът не пита откога следиш; пита само дали искаш да танцуваш. „Хоп“ на АЗИС е за открития кайф без обяснение. „Купонджии“ на Орк. Ицо Бенд е за всяка победа, чийто мащаб е по-голям от отразяването. „Кома“ на Тони Стораро и Константин е за края на мача, когато медиите вече са минали към друга тема. „Heroes“ на Орк. Димо бенд е за Казийски и компания — реални, независимо колко минути ефир са получили.
Пожелания
Дано следващият мач получи поне толкова ефирно време, колкото пресконференцията след всяка футболна загуба.
Нека новооткритите фенове останат фенове поне до края на турнира — после може и да се видим на следващото Европейско.
Дано волейболната федерация намери бюджет за реклама преди следващия полуфинал, а не след него.
Кючекът да свири за победата — тя е реална, дори ако площадът е зает с нещо друго.