Двата клуба са фалирали по няколко пъти, смениха собственици, изпаднаха в по-долни дивизии и се върнаха. Феновете не паднаха никъде — стоят там от раждането. Кючекът е единственото нещо на „Васил Левски“, което не е спорно.
Левски и ЦСКА са двата най-стари и най-богати на история клуба в България. „Богати“ — само в историята. Финансово и двата са преживели фалити, принудителни реструктурирания и смени на собственици, при които никой от феновете не е питан. Логото оцелява; клубът — условно.
Дербито се играе при затворени сектори, ограничени билети и засилено полицейско присъствие. Не защото мачът е рисков като футбол — като футбол е предсказуемо средно. Рискът идва от омразата, която е наследена при раждането и не се нуждае от реален повод. „Реферът е продаден“ е рефлекс, не констатация — звучи еднакво при 0:0 в петата минута и при 3:0 в деветдесетата. Кючекът в кръчмата до стадиона свири независимо от резултата. Той е единственото нещо, което не чака — нито го интересува кой е спечелил.
„Наща система 4 4 2“ на Кали разбира колко е важна схемата, след като влезеш в залата. „Тарикат“ на Орк. Рико Бенд знае кой си ти от първата тактова черта. „Харчи пари“ на Орк. Кристали е за всеки, купил абонамент за клуб с отрицателен баланс. „За милиони няма закони“ на Симпатяги обяснява трансферната политика по-добре от всеки мениджър.
Пожелания
Дано секторът пее достатъчно силно, че да не се чува резултатът от другата трибуна.
Нека мачът свърши с поне един гол — за да се окаже, че не си платил само за омразата.
Дано новият собственик оцелее поне до следващото дерби.
Кючекът в кръчмата да е по-добър от дербито по качество — не е трудно.