Таксист — кючек за предната седалка, докато отзад се изповядват

Таксистът знае всяка дупка, всяко задръстване и кой политик е виновен за двете. Слуша кючек, защото радиото му е честно. За всяка ситуация има правилна музика, а таксистът е слушал всичките, защото прекарва живота си в кола, превозвайки чужди хора от точка до точка през целия град.

Водачът на таксиметров автомобил работи по Закона за автомобилните превози, който изисква удостоверение за извършване на пътни превози и категория Б. Работата изглежда проста и не е: таксистът е шофьор, навигатор, психолог и понякога изповедник, слушащ историите на клиенти, които в анонимността на задната седалка казват неща, които не биха казали на познат. Градът минава през таксито в разкази.

В София най-големите таксиметрови компании са познати по номерата си — OK Supertrans, Taxi-Plus, Yellow! 333 — а цените се регулират от Столична община с тарифа за километър, така че поне на хартия всеки клиент плаща еднакво. На практика познаването на града е предимството на таксиста: късите пътища, заобиколните маршрути, часовете, в които определен булевард е задръстен, са капиталът на занаята, натрупан през хиляди курсове.

Кючекът в таксито е спътникът на дългата смяна. Между курсовете, в чакането на стоянката, в задръстванията, които изяждат часове — музиката е постоянната компания на човек, чийто офис е предната седалка. Таксистът с кючек на тих режим пуска това, което иска, в единственото пространство, което е негово: колата, в която прекарва повече време, отколкото у дома.

Орхан Мурад — Дупка до дупка е картата на българския път, която таксистът знае наизуст, дупка по дупка. Никой не познава състоянието на градските улици по-добре от таксиста — всяка дупка е записана в паметта му и в окачването на колата — и Дупка до дупка е неговият професионален химн, изпят с горчиво познание.

Джоджи Бенд — БМВ е мечтата за по-хубавата кола, гледана от седалката на работната. Таксистът кара, за да изкарва, а колата му е инструмент, не удоволствие — и БМВ е фантазията за возилото, което би карал за себе си, ако таксито някога плащаше достатъчно за такъв лукс.

Орк. Варненци — Симсона е носталгията по простите возила, преди трафикът да стане професия. Симсона е спомен за по-прости времена на пътя, а таксистът, прекарал живота си в трафика, има право на малко носталгия по епоха, в която улиците бяха по-празни, а карането — по-леко.

Смяната на таксиста свършва, когато реши, че курсовете за деня стигат, обикновено късно. Кючекът е свирил през всеки курс и всяко задръстване и е бил единствената постоянна компания. Градът минаваше през колата; историите се сменяха; кючекът оставаше същият между курсовете. Единственото пространство, което е изцяло негово, е колата, в която прекарва повече време, отколкото у дома, и в която пуска това, което иска, между чуждите истории и чуждите адреси.