Шофьор на автобус — кючек за линията, която никога не свършва

Линия 94, спирка по спирка, от терминал до терминал. Пътниците се менят, светофарите — не. Кючекът е константата на смяната. Шофьорът на автобус кара един и същи маршрут по цял ден, познава всяка спирка, всяко кръстовище, всяко тясно място, и вози стотици хора, които идват и си отиват, без изобщо да го забележат.

Водачът на пътнически автобус — градски, междуградски или международен — работи със свидетелство категория D и карта за квалификация на водача. Работата изисква търпение, каквото малко професии познават: караш голямо превозно средство през тесни улици, спазваш разписание, което трафикът редовно проваля, и носиш отговорност за десетки хора зад гърба си, повечето от които мислят за нещо друго.

В София градският транспорт включва автобуси под управлението на „Столичен автотранспорт“, а тролеите и трамваите — под „Столичен електротранспорт“, организирани общо от Центъра за градска мобилност — гръбнакът на града, който вози ежедневно стотици хиляди хора. Междуградските линии се обслужват от компании като „Юнион Ивкони“, „Био пътя“ и други, свързващи градовете на страната по маршрути, някои от които траят половин ден. Шофьорът на междуградския автобус вижда България през предното стъкло, километър по километър.

Кючекът в автобуса е тихата константа на смяната. Пътниците се менят на всяка спирка, но музиката в кабината върви, задавайки ритъм на маршрута, който иначе би бил безкрайно повторение. За шофьора, който кара една и съща линия за хиляден път, кючекът е малкото разнообразие в еднообразието на професията.

Dj станчо шампиона — Кой ще кара влака е въпросът, преиначен за автобуса — кой кара, докъде, и защо спира навсякъде. Пътникът рядко мисли за човека зад волана, но той е там на всяка смяна и песента намига на невидимата фигура, която движи целия този градски механизъм.

Орк. Варненци — Симсона е носталгията по простите возила от седалката на градския автобус. Съвременният автобус е сложна машина, а шофьорът, който я кара по цял ден, има право на малко копнеж по по-простите времена и по-простите возила, които Симсоната събужда.

Мечо ментата и приятели — Гурбетчии е духът на човека зад волана, който вози чужди хора цял ден. Особено на междуградската линия шофьорът е вечен пътник, който никога не пристига за себе си — вози другите до техните дестинации, а неговата е винаги следващият терминал. Гурбетчии носи точно този дух на непрестанно движение.

Смяната на шофьора свършва на терминала, където автобусът спира за последно. Кючекът е свирил през всяка обиколка на линията и е бил постоянната компания. Пътниците се смениха стотици пъти; маршрутът беше същият; кючекът държеше смяната в ритъм. Той е малкото разнообразие в еднообразието на професията — една и съща линия, ден след ден, спирка по спирка — а музиката в кабината е единственото, което се сменя по избор на шофьора, докато линията, спирките и светофарите се повтарят до безкрайност, обиколка след обиколка.