Ръченица — кючек за 7/16 такта и виртуозните стъпки на сватбата

Ръченицата е импровизация в рамките на правилата. Точно като всичко останало на българската сватба — има ред, има традиция, има как се прави, и вътре в целия този ред остава малко място, в което да покажеш, че си ти, а не просто поредните крака в кръга.

Ръченицата е български народен танц в размер 7/16, разделен на 2+2+3 — неравноделен такт, който звучи неестествено на всеки, отгледан на четири четвърти, и напълно естествено на всеки, роден тук. Тя е един от националните танци на България и се играе във всички области с регионални версии — тракийска, шопска, добруджанска. Седмосричният размер е причината чужденците да броят наум и пак да сбъркат, а българите да не броят изобщо и да уцелят.

Сватбената ръченица е централен момент. Тук майсторите излизат сами или по двойки и правят това, което правото хоро не позволява — импровизират, показват се, състезават се учтиво пред цялата зала. Ръченицата е единственият санкциониран начин да се изфукаш на чужда сватба, без някой да те упрекне; краката ти говорят, а публиката оценява с ръкопляскане вместо с думи.

Орк. Кристали — Тарикат улавя точно този дух на премерено перчене. Тарикатът в ръченицата не е измамник — той е човекът, който знае стъпките по-добре от останалите и няма нищо против всички да го забележат. Ръченицата възнаграждава именно тази комбинация от умение и лека наглост, която жанрът разбира отлично.

Орк. Парламент — Катеричка е за виртуозността, която ръченицата иска, а повечето крака учтиво отказват. Катеричката се движи бързо, ситно и без видимо усилие — точно както изглежда добрата ръченица отстрани и точно както не се усеща отвътре, където всичко е задух и броене на седмици. Красотата на танца е, че умората не се вижда, докато музиката върви.

Орк. Каменци — Костенурка е за темпото преди ръченицата да превключи на седмосрична скорост — бавното начало, което приспива бдителността, преди оркестърът да реши, че е време залата да се докаже. Костенурката не бърза; ръченицата след нея бърза за двама. Контрастът е част от драматургията на всяка сватбена програма.

Ръченицата е танцът, в който България се показва такава, каквато обича да се вижда — сложна, бърза, виртуозна и малко невъзможна за обяснение на страничен наблюдател. Кючекът гледа тази демонстрация с уважение на колега; и той работи в неравноделни тактове, и той иска крака, които не се предават. Разликата е, че ръченицата се играе на сцена веднъж, а кючекът — до сутринта, без публика и без ръкопляскане, само защото вечерта още не е свършила. Кючекът гледа ръченицата като майстор гледа майстор от друг занаят — с уважение и с лека завист към сцената, която тя получава, а той не. Но и двамата знаят една тайна: истинското умение не е да направиш стъпката, а да я направиш така, все едно не ти струва нищо.