Право хоро — кючек за кръга, ръката и 2/4 такта

Правото хоро го знаят всички. Въпросът никога не е бил дали го можеш — въпросът е само дали ще излезеш в кръга или ще стоиш до стената с чаша в ръка и обяснението, че точно сега не ти се играе. И двете позиции са традиционни. Само едната се помни на снимките.

Правото хоро е най-разпространеният и фундаментален български народен танц — в размер 2/4 или 6/8, с прости стъпки напред-назад в кръг. Простотата е нарочна: това е танцът, който трябва да може всеки, от детето до прабабата, защото хорото не е изпит, а събиране. Играе се във всички фолклорни области с местни вариации — северняшко право, тракийско право, шопско право — и всяка област е убедена, че нейното е малко по-право от съседското.

Кючекът познава правото хоро като свой предшественик и свой съсед. То е първият танц, който се преподава на децата, и неотменимият финал на всяка сватба — а между тези две точки минава цял един живот, в който едни и същи хора хващат едни и същи ръце на едни и същи поводи. Кючекът е свирил на всички тях и е забелязал, че кръгът винаги се затваря, независимо кой е влязъл и кой е излязъл междувременно.

Орк. Царски Извор — Кючек Перелик е точното напомняне, че между правото хоро и кючека разстоянието е по-малко, отколкото фолклористите биха признали. Родопският Перелик носи в себе си същата логика на кръга — хващаш се, влизаш, оставяш ритъма да те води. Разликата е в такта, не в устройството на вечерта.

Орк. Тик Так — Кючека България е вратата, а кючекът е това, което влиза през нея към полунощ. Правото хоро отваря сватбата в достойния ранен час; кючекът поема командването, когато вечерта вече е решила да не приключва по разписание. Двете не се конкурират — те просто дежурят в различни части от нощта.

Орк. Каменци — Единствена си ти е мелодията, под която дори колебаещите се накрая влизат в кръга. Има един момент на всяка сватба, в който стоенето до стената става по-неудобно от танцуването, и точно тогава правилното парче свършва останалото. Кръгът се разширява с още една ръка, чашата се оставя, и обяснението защо не ти се играе изведнъж губи сила.

Правото хоро е демократично устройство: няма солист, няма публика, всеки е едновременно танцьор и зрител на съседа си. Кючекът уважава тази уредба, макар самият той да работи по друг принцип — по-индивидуален, по-разюздан, по-късен. Но и двата свършват една и съща работа: държат хората хванати за ръце в кръг, който се затваря, докато свири музиката. А музиката, ако някой пита кючека, никога не бива да спира първа. Кючекът е чакал в ъгъла на хиляди сватби реда си след правото хоро и никога не се е обидил на изчакването — той знае, че кръгът първо се затопля с познатото, преди да се отвори за неговото. Редът е стар и работи безотказно.