Ресторантът е резервиран. Свещите са там по дефиниция. Менюто е изчетено предварително. Кючекът не е в ресторанта — кючекът е в колата по пътя назад, когато вечерята е отишла добре.
Обаждането до ресторанта е отпреди седмица или отпреди половин час, зависи от организираността. Свещите са там по дефиниция: ресторантът с „романтична атмосфера“ ги включва в наема. Менюто е изчетено предварително или изцяло от сервитьора. Кючекът не е в ресторанта — кючекът е в колата по пътя назад, когато вечерта е отишла добре. Изборът на ресторант е по-важен от менюто: тихо, с добро осветление, без излишен шум от съседните маси.
Романтичната вечеря в България се прави на специални дати — годишнини, рождени дни, Свети Валентин, 8 март. Двойките резервират ресторанти с романтична атмосфера или приготвят домашна вечеря. В градовете — София, Пловдив, Варна — ресторантите с подходяща атмосфера са в изобилие. Цената варира широко. Ранното резервиране при Свети Валентин и 8 март е препоръчително — популярните места се запълват бързо. Домашната романтична вечеря е по-лична и без публика; изисква готварски умения или добра поръчка за доставка. Вечерята без специален повод — само за другия — носи допълнителна стойност, защото поводът е самото намерение.
Романтичната вечеря е различна от обикновената вечеря не по храната, а по намерението. Намерението е видимо — в избора на място, в резервацията, в облеклото. Другият го знае. Двамата знаят. Тази взаимна осъзнатост на намерението е основата на романтиката — не тайнствена, а конкретна и споделена. Кючекът по пътя назад е продължение на намерението: музиката, прозорецът, нощта. Без особена стратегия — просто правилната музика в правилния момент. Ако вечерята е добра, разговорът по пътя назад е по-дълъг от планирания — и никой не е забелязал кога е свършила вечерта и е започнал следващият разговор.
„Сен Тропе“ на Азис е за вечерта с луксозен тон — когато ресторантът е добър и намерението е видимо. „Дай си сърцето“ на Иван Карачоров е за двойката, намерила правилния вечерен тон. „Jumatate tu, jumatate eu“ на Adrian Minune е за балканската романтика — без ирония, само с напрежение. „Spune-mi cine“ на Florin Salam затваря нощта след ресторанта — въпросът без отговор, правилният за края на добра вечеря. Кючекът в колата е завършекът на вечерта — не добавен елемент, а нейното продължение.
Пожелания
Нека ресторантът да е добър и компанията — по-добра
Свещите са там по дефиниция. Важното е какво е казано около тях
Пожелаваме вечеря без прекъсвания — телефоните с екрана надолу, сервитьорът с усет кога да не идва
Романтичната вечеря е намерение, видимо от двете страни. Нека е споделено добре
Нека кафето след вечерята да е с добро намерение за след него