Първата среща е кафе, разходка или нещо по средата — кючекът още не е поканен. Времето минава изненадващо бързо. Темите не свършват. По пътя назад се мисли дали е тръгнало добре — и обикновено е тръгнало.
Чашите са празни от половин час, но никой не става. Сервитьорът обикаля за трети път и не пита нищо. Времето минава изненадващо бързо — в несъответствие с очакването за неудобна пауза, която не е дошла. По пътя назад се мисли дали е тръгнало добре. Обикновено е тръгнало. За такова мислене по пътя назад кючекът е точно правилното нещо. Срещата е продължила час и половина повече от планираното, без никой да е забелязал точно кога е станало.
Първата среща в България традиционно е покана за кафе или разходка. Мъжете обикновено плащат в по-традиционен контекст — в по-съвременен, разделянето е прието. Цветята при първата среща са по-рядко срещани от преди — зависи от поколението и от обстоятелствата. Семейните разговори за съдържанието на срещата са обичайни в по-тясна семейна среда. Очакванията са определени от социалния контекст — кой е поканил, откъде се познават, какво е предшествало поканата. Директната покана за кафе работи по-добре от непрякото сигнализиране; текстовото съобщение е по-честата практика от обаждането по телефон. Конкретното място е по-важно от конкретните теми — кафе на спокойно място без излишен шум е добра основа.
Неудобната пауза при първата среща е легендарна като явление и рядка като събитие. Срещата, при която темите не свършват, е по-честа от страховете преди нея. Разговорът после — дали е вървяло добре, дали ще има втора среща, дали другият е чувствал същото — е по-дълъг от самата среща и е с по-малко данни. Кючекът по пътя назад е за онзи конкретен момент: колата, музиката, прозореца. Близките приятели очакват обаждане или съобщение след срещата и държат телефоните си под ръка. Обаждането идва или в колата по пътя назад, или вечерта с едно изречение, от което е ясно всичко. Средното между двете рядко се среща.
„Дай си сърцето“ на Иван Карачоров е за срещата, която е тръгнала добре и следва решение. „Jumatate tu, jumatate eu“ на Adrian Minune е за напрежението, което е останало след срещата — балканската романтична несигурност, призната и в двата езика. „Черна котка“ на Орк. Фаворит е за напрежението по пътя — онова, за което кючекът е точно правилният съпровод. „Знам диагнозата“ на Галена затваря за усещането след доброто кафе — диагнозата е поставена, лечението се обсъжда.
Пожелания
Нека първата среща да е начало на нещо добро — или поне на добра история
Кафето е за два часа. Остатъкът е за решенията после
Пожелаваме втора среща — ако първата е тръгнала добре
Дано сметката се уреди по-бързо от избора на мястото
Нека темите не свършат преди кафето — и нека кафето не свършва бързо