Огледалото е консултирано двадесет пъти. Третият тоалет е избран, после отхвърлен, после пак избран. Кючекът е сложен на повторение още преди да е ясно дали ще излезеш изобщо.
Подготовката преди среща е самостоятелно събитие с начало, развитие и финал — финалът е „добре, тръгвам“ три минути след планираното. Дрехите са сменени два пъти официално и веднъж неофициално, когато само се огледаш в огледало в цял ръст и разбереш, че първото беше по-добро. Парфюмът е тема за внимателно решение: колко — точно на границата между „харесах те“ и „рядко излизам“. Прическата е преправена, след като е „завършена“.
Телефонният разговор с близкия приятел е задължителен. Той трае двадесет минути и съдържа анализ на последните три съобщения на другия, хипотетичен сценарий за всеки отговор и консенсус за закъснение от точно осем минути — достатъчно, за да не изглеждаш прекалено навреме, недостатъчно, за да изглеждаш безразличен. Осемте минути са изчислени, не случайни.
Кючекът е пуснат рано в процеса, още при второто огледало — не защото помага на избора на тоалет, а защото нервите изискват ритъм. „Грешно-спешно“ на Теодора улавя именно тази фаза: всичко е леко извън контрол и точно така трябва да е. „Най ми е добре“ на Кати — за момента, в който най-накрая затворяш вратата.
Пожелания
Дано третият тоалет да е бил правилният от самото начало — поне тялото ти да е знаело.
Нека осемте минути закъснение да изглеждат органични, а не като резултат от двадесетминутен телефонен дебат.
Дано парфюмът да е в правилното количество и прическата да издържи до десерта.
Нека кючекът, пуснат при второто огледало, да е задал правилния ритъм за вечерта.