Нотариусът прочита договора с темпото на човек, убеден, че никой не слуша. Кючекът е свирил в чакалнята на достатъчно банки, за да знае, че съдлъжникът отзад е татко.
Средният ипотечен кредит в България е за 20-25 години. Подписваш го за един следобед, без упойка, при нотариус, чийто офис мирише на класьор и стара хартия. Лихвата е „конкурентна“ — плаваща, обвързана с EURIBOR, и следователно мистерия, чийто отговор пристига всеки месец с банковото извлечение. До края на кредита общата платена сума надвишава главницата с 40-80% в зависимост от срока и лихвата — това е разликата между апартамента и два апартамента. Родителите подписват като съдлъжници, защото доходите не са достатъчни сами. Банката не го казва така; тя му казва „обезпечение“.
България има един от най-високите дялове на собственост на жилища в ЕС — повечето домакинства живеят в собствено жилище. Аргументът е исторически обоснован: „наемът са хвърлени пари“ е тезата, влязла в употреба, когато под „хвърлени“ се е разбирало „плащаш на непознат, вместо да изграждаш актив“. Уравнението пропуска лихвата, данъка, застраховката, ремонтите и факта, че апартаментът е в банката до 2051 г. Собствеността е психологически реална от деня на подписа, юридически — от последната вноска.
Росица Пейчева е отправила въпроса към правилния адресат. Попа е каталогизирал кредитния оптимизъм в класическия му вид. Сашка Васева помни времената, когато главницата се е изчислявала в марки и е изглеждала по-поносима. Тони Стораро — Нема пари е логичното заключение на всяка ипотечна амортизационна таблица, погледната в края на месеца.
Пожелания
Дано плаващият лихвен процент да реши да поплава надолу за разнообразие.
Нека банковият служител, обяснил „изгодните условия“, да ги помни и след пет години.
Дано съдлъжникът не прочете клаузата за солидарна отговорност преди вечеря.
Нека последната вноска да пристигне, докато все още си в добро здраве.