Яница празнува на Еньовден, 24 юни — денят на билките и символичното завъртане на слънцето. Ако носиш името, имен ден имаш точно тогава, в най-зелената среда на лятото.
Яница празнува на Еньовден, 24 юни — денят на билките, в който според народния календар слънцето символично се завърта към зимата. Жените берат треви на разсъмване, плетат венци за здраве, а името сяда точно върху най-зелената, най-лековита дата в годината. Заедно с Еньо, Янко и Янка, Яница вдига чаша на билковия ден в средата на лятото.
Самото име е умалителна женска форма на Яна, а Яна идва от Ян — славянската форма на Йоан, тоест Иван. Коренът е староеврейското Йоханан, „Бог е милостив“. Наставката „-ица“ е чисто българска умалителна добавка, така че Яница буквално значи „малката Яна“ — цяло родословие от Йоан, Иван, Яна и Янка, стиснато в едно нежно име.
Зад празника стои свети Йоан Кръстител — Рождество на Йоан Предтеча, човекът, който после ще кръсти Христос в река Йордан. Затова Яница черпи днес: коренът ѝ Йоан води право към светеца на 24 юни, а пълната история е на страницата за Еньовден. Едно име, вкоренено в най-разклонения корен на българския именник.
Народната медицина на деня е конкретна до аптека: на разсъмване жените берат седемдесет и седем и половина билки — по една за всяка болест и половин за болестта без име. Вярва се, че който види изгрева, ще е здрав цяла година. Никой не проверява статистиката; вярата в тревата е по-стара от аптеката. Еньовският венец се провесва на вратата като рецепта, изписана от ливадата вместо от джипито.
Има логика в лудостта: тревите, брани преди изгрева, минават за най-силни, преди слънцето да им изсмуче силата. Затова Яница, ако гледа на традицията сериозно, трябва да е будна, докато градът още спи — с кошница билки и вяра, че тазсутрешната лайка лекува по-добре от вчерашната.
В кючешкия прочит Еньовден е денят, в който цяла България се преструва на билкар за няколко часа. Берат се треви, чиито имена никой вече не помни, плетат се венци, които изсъхват до другата седмица, а здравето разчита на изгрев, който повечето Яници ще проспят. Типично български компромис: ритуалът за вечно здраве иска ставане в четири, тъй че го празнуваме с черпене вечерта. И все пак венецът виси на вратата — застраховка, платена в билки, за всеки случай.
Кати — Пеперуда е за лятната сутрин над росната ливада, когато билките още чакат да бъдат обрани. Кали — Медовина е за сладкото на трапезата, с която Яница отваря празника след билките. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която идва да черпи и остава до тъмно. Взети заедно, трите минават през целия Еньовден — от росната зора, през медената трапеза, до купона, който не пита колко билки са обрани.
Яница затваря деня, както го е отворила — със слънцето, което вече се е завъртяло към зимата, и с венец, който вехне на вратата. Билките са обрани, изгревът е проспан, а кючекът изпраща Яница през най-зеления ден в календара.
Пожелания
Яница е „малката Яна“, а Яна води през Ян и Йоан чак до староеврейското „Бог е милостив“ — милост, която на Еньовден се проверява по това дали ще станеш в четири да видиш изгрева.
Черпиш заради свети Йоан Кръстител — човекът, който по-късно ще кръсти Христос в река Йордан; коренът на името ти води право към него, само че ти отбелязваш деня с шепа треви и една чаша, а не с цяла река.
Празникът ти е точката, в която лятото стои най-високо и вече е тръгнало надолу — на Еньовден слънцето символично се завърта към зимата, тъй че всъщност празнуваш върха на лятото и първия му ход към декември в едно и също утро.
Наставката „-ица“ е чисто българска добавка върху цяло родословие — Йоан, Иван, Яна и Янка, свити в едно нежно име; носиш най-разклонения корен в именника, а на 24 юни той отговаря само за едно — да вдигне чаша, щом билкарите се приберат.