Билян носи името си направо от билката и празнува точно на Еньовден — деня на 77-те лечебни треви. Имен ден на 24 юни, заедно с Биляна.
Еньовден на 24 юни е денят, в който България бере билки за цяла година напред, и Билян е от малкото имена, които носят тази работа направо в кръщелното си. Докато другите именици черпят заради светец или зодия, Билян празнува заради буквалната си дефиниция — кръстен е на лековитата трева, а точно на неговия ден жените берат билки на разсъмване, 77 и половина на брой.
Името идва от старобългарската дума „биле“ — лековита трева, билка. Произходът е славянски, а логиката стара: кръщаваш детето на нещо, което цери, за да порасне здраво и полезно за хората около него. От същия корен израстват женската форма Биляна и цялата фамилия покрай нея; Биляна пък е зашита в народната песен „Биляна платно белеше“, емблема на Охридско. Малко имена си казват значението толкова открито — Билян на практика значи „билка“.
Зад Еньовден стои свети Йоан Кръстител — Рождеството на Йоан Предтеча, отбелязано точно в средата на лятото. В народния календар денят е закачен за лятното слънцестоене, символичното „завъртане“ на слънцето, след което дните започват да се скъсяват. Пълната история е на празничната страница; тук важи връзката — най-дългият ден на годината е и денят с най-силната билка, а Билян стои с името си точно в тази точка на календара.
Ритуалът е конкретен и ранобуден. На разсъмване жените излизат по ливадите и берат 77 и половина билки — по една за всяка болест и половинка за болестта без име. От набраното плетат еньовски венци за здраве и ги закачат по вратите. За онзи, който свари да види как изгрява слънцето на Еньовден, се вярва, че ще е здрав до другото лято. Тревата, брана в тази заран, минава за най-силната в годината.
В кючешкия прочит Еньовден е денят, в който цяла България за няколко часа повярва в тревата. Хора, които през останалата година гълтат хапчета и чакат ред пред кабинета, на 24 юни стават на разсъмване да берат здраве по ливадата. Билян гледа това отстрани със спокойствието на човек, кръстен на самата билка — за него денят не е поверие, а лична документация. После идва трапезата, защото здравето у нас се полива и с ракия.
Кати — Пеперуда е за ранната ливада, за пеперудата над билката още преди слънцето да е изгряло докрай. Кали — Медовина е за трапезата след брането, за меденото питие, с което се полива събраното здраве. Глория — Ненаситна е за най-дългия ден в годината, който сам не се насища на светлина и държи веселбата будна до късно. Взети заедно, трите песни минават през целия Еньовден — от росната ливада, през трапезата, до ненаситната кратка нощ.
Еньовден си отива в най-късата нощ на годината, с увехнал венец на вратата и празна чаша на масата. Билката беше набрана, слънцето — изгряло, а кючекът изпрати Билян през деня, който носи собственото му име.
Пожелания
Кръстен си буквално на билка, в държава, където билката отдавна замести личния лекар — носиш име, което е половин рецепта и цял отказ от здравната каса.
Берат ти седемдесет и седем билки и половина — половинката е за болестта без име, същата, която джипито вписва като „общо неразположение“ и те праща вкъщи.
Който види изгрева на Еньовден, бил здрав до другото лято — единствената българска осигуровка, която иска само да станеш рано и не пита за надосигуряване.
Празнуваш на най-дългия ден, точно когато дните започват да се скъсяват — кръстен си на лек, а денят ти тихо напомня, че оттук нататък всичко върви към по-тъмно.