Весел празнува на Васильовден, 1 януари, слят с гражданската Нова година. Името е буквално и рядко — то е самата дума „весел“, дадена като пожелание детето да носи усмивки.
Весел празнува на Васильовден, 1 януари — двоен ден, в който именният повод лесно се дави в новогодишната шумотевица. Докато едни си доспиват след празничната нощ, другите вадят баницата с късмети и питката „Василица“, а през прага вече чукат сурвакарите с дряновите си пръчки.
Името идва право от думата „весел“ — славянско по произход, от праславянския корен, който значи „радостен, жизнерадостен“. Малко имена са толкова буквални: това не е име, изведено от прилагателно, а самото прилагателно, дадено като пожелание детето да расте засмяно и да весели близките си. От същия корен растат Веселин, Веселина и Весела, а у дома името се свива до Веси или Веско.
Светецът на деня е свети Василий Велики, архиепископ Кесарийски от четвърти век — един от тримата велики светители на църквата и фигура с богословска тежест, чиято литургия се служи и до днес. Весел няма родствена връзка с него; името му е чиста славянска пожелателна дума, която просто дели календарния ден с василите и веселините под православния покрив на Васильовден.
Българският Васильовден носи свой ясен обичай — сурвакането. На разсъмване децата обикалят с украсени дрянови пръчки, наречени сурвачки, и леко тупат по гърба домакините, редейки благословии за здраве и плодородие срещу дребен дар. Дрянът не е случаен: той е едно от първите разцъфтяващи напролет дървета, символ на жилавост, и пожеланието е човек да е як като него през цялата година.
На самата трапеза пък се точи баница с късмети — свити на хартийки пожелания, които решават чия ще е късметлийската година. Един извади здраве, друг — пари, трети — любов, а някой все налапва монетата, скрита в тестото. За човек на име Весел жребият е нагласен предварително: неговото пожелание е изписано още на кръщелното.
В кючешкия прочит Весел е име, което на 1 януари се превръща в задача. На най-махмурлийското утро в годината човек, кръстен „Весел“, трябва някак да оправдае буквата на името си — да е весел точно когато цяла България отваря очи с натежала глава. Името обещава веселие; календарът връчва студена салата и топъл коняк за изтрезняване. Кючекът идва тъкмо за тази разлика.
Орк. Кристали — Харчи пари е за широката ръка на черпещия, който на имения си ден пуска сметката да върви. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за наздравицата, с която Весел вдига чашата между новогодишните тостове. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за веселбата, която отказва да спре, разтегната от новогодишната нощ нататък. Взети заедно, трите държат Васильовден изправен — с щедрост, наздравица и веселба, която не признава край.
Весел свършва някъде в първия ден на новата година, слял се с нея почти до неразличимост. Сурвачките изтупаха гърбовете; баницата раздаде късметите; кючекът остави на самия Весел задачата да е весел още една година.
Пожелания
Името ти е самата дума „весел“ — единственото пожелание, което идва с ясен показател за изпълнение всяка сутрин.
На 1 януари цяла държава се движи на забавен кадър и говори по-тихо от обикновено, а ти по име си длъжен да си весел — най-нереалистичната служебна задача в календара.
Нямаш нищо общо със светеца на деня — Свети Василий е строг богослов, а ти си кръстен на чистото пожелание да се смееш. Един празник, две коренно различни настроения, вписани в един и същи ден.
Баницата вади на един здраве, на друг пари, на трети любов — а някой все налапва скритата в тестото монета по невнимание. За теб жребият е нагласен от кръщелното: твоят късмет е изписан направо в името ти.