Васильовден е 1 януари — едновременно гражданска Нова година и именен ден на Свети Василий Велики. Сурвакарите обикалят с дрянови пръчки; василите черпят.
Васильовден на 1 януари съвпада с гражданската Нова година — двоен празник, в който именният ден се дави в новогодишната шумотевица, но си остава повод сам по себе си. Докато едни изпращат старата година, василите тихо отбелязват и своя ден.
Името идва от гръцкото Василиос и означава „царски“ или „царствен“, от basileus — „цар“. Малко имена носят толкова пряко величие в корена си. От него растат Васко, Веси, Василена.
Светецът е Свети Василий Велики, архиепископ Кесарийски от четвърти век — един от тримата велики светители на църквата и автор на богословие, което оформя източното християнство. Строг, учен и деен, той е фигура с тежест, макар че на 1 януари паметта му често отстъпва на фойерверките и наздравиците за новата година.
Българският Васильовден има свой ясен ритуал — сурвакането. На разсъмване децата обикалят с украсени дрянови пръчки, наречени сурвачки, и леко тупат по гърба домакините, редейки благословии за здраве, берекет и дълъг живот. Дрянът не е случаен: той е първото цъфтящо дърво, символ на жилавост и здраве, и пожеланието е човек да е як като дрян през цялата година. На трапезата пък се точи баница с късмети — свити на хартийки пожелания, които решават чия ще е късметлийската година.
Свети Василий не е случайна фигура — заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст той е един от тримата велики светители, чиято памет църквата чества с особена тежест, а литургията, носеща името му, се служи и до днес в определени дни от годината. Че паметта на такъв богослов се пада точно на 1 януари, е историческа случайност, която празникът търпи с достойнство. Сурвакането пък е сред най-живите български обичаи — малкото дете, тупащо с китната сурвачка по гърба на баба си, изпълнява ритуал на хилядолетия, чийто смисъл е прост: здраве, берекет, дълъг живот. Царското значение на името и царската щедрост на пожеланията някак си пасват.
В кючешкия прочит Васильовден е празник, който трябва да се пребори за вниманието с най-шумната нощ в годината. Васковци, Веси и Василени черпят между новогодишните тостове, отстоявайки правото си на собствен повод. Кючекът е за момента, когато фойерверките утихнат и остане самото име, царско по значение и достойно за отделна наздравица.
Валдес — Жега е за енергията на новогодишната нощ, в която пада празникът. Орк. Рико Бенд — Тарикат е за самоувереността, с която Васил отстоява деня си сред новогодишния шум. Орк. Енерджи Котел — преславски кючек за майстори е за майсторлъка на сурвакарите и на цялата празнична машина, завъртяна на 1 януари. Взети заедно, трите песни държат Васильовден изправен срещу новогодишната конкуренция — с енергия, самочувствие и занаят.
Васильовден свършва някъде в първия ден на новата година, слял се с нея до неразличимост. Сурвачките изтупаха гърбовете; баницата раздаде късметите; кючекът изпрати цар Василий през най-конкурентния му ден в календара.
Пожелания
Името ти значи „царски“ — от basileus, „цар“ — а на своя ден си принуден да делиш вниманието с най-шумната нощ в годината. Царе, изместени от фойерверки.
Сурвакат те с дрянова пръчка за здраве, берекет и дълъг живот — трите неща, които тук се пожелават с китка пръчки, защото никоя институция не ги гарантира.
Светецът ти е един от тримата велики светители на църквата — компания на ниво, а именният ти ден пак се дави между новогодишните тостове.
Дрянът е символ на жилавост — „як като дрян“ ти пожелават, тупайки те по гърба. Единственият бой в годината, за който после благодариш.