Цоньо празнува на Стефановден, 27 декември — третия коледен ден, когато трапезата от два дни още не е прибрана. Имен ден имат и Стефан, Стефка, Стефания, Венцислав и Първан.
Стефановден на двайсет и седми декември хваща Цоньо на третия коледен ден — Рождество вече е минало, Съборът на Богородица също, а трапезата от два дни още не е прибрана. Именикът не подрежда нищо: масата е сложена отпреди, роднините са в града, поводът е просто продължение на вече започнатото. Цоньо се включва в купон, който върви от двайсет и пети и няма никакво намерение да спре.
Името Цоньо е галената, скъсена форма — израсла от Стоян и Стойно, със славянски корен „стоя“. Значението не е корона, а пожелание: „да остане“, „да е жив“. От същия корен тръгват Цоно, Цонко, Цончо и Цочо, а женската страна държи Цонка. Име, скроено не да звучи царствено, а да предпази. Формата е почти изцяло българска — извън тукашната езикова територия Цоньо на практика не се среща.
Тук идва малката уловка. Светецът на деня е Свети Стефан Първомъченик — първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година, поставен от календара веднага след Рождество. Стефан идва от гръцкото „венец“; Цоньо — от славянското „стоя“. Двете имена не споделят корен; календарът просто ги е сложил на една дата, и Цоньо празнува на Стефановден по силата на навика, не на етимологията.
Пожелателните имена имат конкретна битова логика. Давали са ги там, където преди това вече са умирали деца — Стоян, Останко, Живко, Цоньо — за да „остане“ следващото. На Стефановден трапезата чести точно здравето: на стопанина, на децата, на всички, доживели до третия коледен ден в приличен вид. Вдига се чаша за здраве, не за венци. Името и денят се събират именно там — върху едно тихо „дано да е живо и здраво“.
В кючешкия прочит Стефановден е денят, в който празничната инерция работи за именика. Няма организация, няма подготовка — има само присъствие. Кючекът е за момента, в който коледната умора и празничният кураж се срещат насред полупразна тава баница, и куражът печели. Никой не организира нищо; всичко просто продължава. Цоньо, чието име значи „да остане“, по правило остава на масата по-дълго от всички останали.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която на третия коледен ден още държи трапезата будна и не си тръгва. Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е за кючека, който на този ден се пуска за хиляден път и никой вече не го брои. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за наздравицата към Цоньовците — за здравето, което трапезата вдига на третия пореден ден. И трите заедно обрамчват празник, който не иска организация, а само чаша, песен и стол, който да не се освобождава.
Камъните останаха при Стефан; коренът „стоя“ — при Цоньо. Двамата се разминават по значение и се събират по дата, някъде между третия коледен ден и Нова година, на трапеза, която просто отказва да свърши. Цоньо, верен на корена си, остава.
Пожелания
Давали са ти това име там, където преди теб деца не са доживявали — до Останко и Живко, за да „остане“ следващото, изпълняваш го буквално: оставаш на масата по-дълго от всички
Стефан носи гръцкия „венец“, ти носиш славянското „стоя“ — два различни корена, събрани на една дата от чист навик, а на трапезата навикът бие етимологията всеки път
Цялото ти име е едно тихо „дано да е живо и здраво“, а на Стефановден точно това се чества — не венци, а факта, че си доживял третия коледен ден в приличен вид
Пожелателно име, издадено срещу смъртта — да спреш броенето на загубите в рода, а тази година единственото, което броиш, е за кой път пускат същия кючек