Запрян празнува на Стефановден, двайсет и седми декември — третия и последен ден от коледния блок. Народно защитно име, което значи „спри“, кацнало на празник, който не спира до Нова година.
Стефановден на двайсет и седми декември е третият и последен коледен ден, а Запрян го празнува по същия календар като Стефан — сяда на трапеза, която стои сложена вече от два дни. Работните задължения се връщат чак след двайсет и шести, но празникът не признава тази граница: гостите не са си тръгнали, ракията е още отворена, свинското от Рождество още се дояжда, и на именика му остава само да заеме един свободен стол.
Името Запрян е чисто българско и идва от глагола „запирам“ — да спра, да прекратя. Не е царствено като гръцкото Стефан, а домашно и практично. Давали са го на дете, за да „запрат“ бедите: когато в една къща децата умирали едно след друго или се раждали повече, отколкото домакинството можело да изхрани, кръщавали поредното Запрян с надеждата нещата да спрат дотук. По смисъл стои до името Доста — „стига вече“. Среща се и във формата Заприн.
Светецът на деня всъщност е друг. Свети Стефан Първомъченик е първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година, и Църквата го поставя веднага след Рождество, за да напомни, че разказът за раждането има цена. Запрян няма собствен светец в календара — народните защитни имена рядко имат такъв — затова се води на Стефановден, закачен за най-близкия голям декемврийски празник.
Логиката зад името е чиста битова магия. Родителите не се обръщали към лекар, а към езика: щом кръстиш детето „спри“, току-виж съдбата прочете инструкцията и я послуша. Запрян тръгвал през живота със задача, зашита в кръщелното — да бъде точката, на която родът спира да брои загубите. Тежичко наследство за човек, когото никой не е питал.
В кючешкия прочит вицът се пише сам. На двайсет и седми декември на трапезата седи мъж, чието име буквално значи „спри“, а около него тече веселие без никакво намерение да спира — трети пореден ден, с ясен курс към Нова година. Никой не пита Запрян дали е съгласен купонът да продължи; името му дава заповедта, а коледната седмица я подминава. Точно в това разминаване е кючекът.
Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е точно за този режим — празник, който се мери в денонощия, не в часове, и не признава край. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която се събира около масата на именика, без да чака покана. Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е за инерцията, която не спира и на хилядния път — идеалната ирония срещу човек на име „спри“. И трите заедно обрамчват ден, в който името казва едно, а трапезата прави точно обратното.
Запрян стига до Нова година по инерция, защото коледната седмица не идва със спирачка, а именикът само се плъзга от чиния на чиния. Кръстили са го „спри“; на масата никой не чу.
Пожелания
Името ти буквално значи „спри“, а трапезата около теб няма никакво такова намерение — трети пореден ден, курс към Нова година, и никой не чете инструкцията, зашита в кръщелното ти
Кръстили са те „спри“, за да запрат бедите в къщата — до Доста, „стига вече“, бедите може и да спряха, но кючекът на масата не разбра указанието
Родът ти залагал на битова магия — кръстиш детето „спри“ и току-виж съдбата се вслуша; носиш заповед, издадена срещу загубите, а единствената вечер, в която тя е безсилна, е точно твоят имен ден
Цяло заклинание за спиране носиш, а единственото, което тази вечер наистина спира навреме, е чинията пред теб — и то само защото се пълни отново