Цонко празнува на Стефановден, двайсет и седми декември — третия коледен ден, когато нищо не се организира, а всичко продължава. Име за „оставане“, което взима своя празник от инерцията на започнатото.
Цонко празнува на Стефановден, двайсет и седми декември — третият коледен ден, когато трапезата е сложена вече от два дни, гостите още не са се разотишли, а поводът е просто продължение на нещо, което върви от Рождество. За Цонко няма нужда да се организира нищо: инерцията на празника го внася в собствения му имен ден почти без съгласие.
Името е сред по-заплетените в календара. Цонко се води форма на Стефан — затова празнува под неговия венец — но по произход тръгва от друга посока: умалителна, видоизменена форма на Стоян, Стойно и Стояна, със славянски корен „стоя“. Значението не е за корона, а за оставане — „да стои“, „да остане“. В миналото такова име е било заклинание: наричаш детето да оцелее. Родствени форми растат наблизо — Цоно, Цоньо, Цончо, Цочо; женският аналог е Цонка.
Стефан, чийто венец Цонко носи по календар, е Свети Стефан Първомъченик — първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година. Църквата го поставя веднага след Рождество не случайно: радостта от раждането и цената на вярата стоят гръб до гръб. Така носителят на славянско име за „оставане“ вдига чаша в памет на човек, който тъкмо не остана.
Трите коледни дни имат ясна вътрешна подредба: Рождество празнува раждането, Съборът на Богородица — майката, а Стефановден слага веднага до радостта първата ѝ цена. Цонко влиза точно на третата стъпка — на паметта, а не на самото раждане, и въпреки това получава трапеза, наздравица и настроение, все едно денят е измислен за него.
На трапезата ритуалът е скромен и конкретен: семейството се събира, а наздравицата е за здравето на стопанина и на децата. Никакви камъни, никакво мъченичество — само още едно ядене на трети пореден ден, на което името му случайно пасва на празничното настроение.
В кючешкия прочит Стефановден е денят, в който празничната умора и празничният кураж се срещат, и вторият печели. Цонко не свиква събиране — той просто присъства на вече течащото. Смешното е, че име, което буквално значи „да остане“, получава своя ден точно когато въпросът е дали някой изобщо ще издържи до Нова година в добра форма.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която на трети коледен ден още не е приключила и няма такова намерение. Тони Стораро ft DJAMAIKATA — Най-добрата фирма е за роднинската маса, подредена от Рождество и вече станала постоянен състав. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за наздравицата към Цонко, доживял до третия ден и все още с чаша в ръка. И трите заедно обрамчват празник, който не иска организация — само оставане, точно каквото името обещава.
Камъните останаха в историята, венецът — в чуждото значение, а Цонко държи само своята половина от името: да стои. На третия коледен ден това е достатъчно — трапезата тече сама, а именикът просто отказва да си тръгне пръв.
Пожелания
Името ти значи „да останеш“, а вдигаш чаша за човека, който тъкмо не остана — Стефан, убит с камъни; календарът има мрачно чувство за хумор, като те слага точно на неговия ден
По календар носиш венеца на Стефан, но твоята половина от името е скромното „да стоиш“ — короната идва с камъни, а на теб ти остава само задачата да издържиш до Нова година
Кръстен си да „останеш“, а денят ти пада точно когато цялата трапеза залага кой ще се предаде пръв преди Нова година — ти по подразбиране си фаворитът
Кръстили са те да оцелееш, а не да блестиш — и на третия коледен ден оцеляването изглежда точно така: пълна тава баница и стол, който отказваш да освободиш