Цончо празнува на Стефановден, 27 декември — третия и последен от коледните дни. Ден, който не иска организация: гостите още са в града, а поводът просто продължава Коледа.
Цончо празнува на Стефановден, двайсет и седми декември — третият и последен от коледните дни, точно след Рождество и Събора на Богородица. Официалните празници свършват тук, но инерцията им не спира дотам: трапезата е сложена от два дни, роднините не са се разотишли, и Цончо просто се включва в купона, който вече върви от Рождество.
Цончо е народно име — умалително-видоизменена форма, каквато българският прави в изобилие. Именниците го извеждат от Стоян, Стойно и Стояна, от славянския корен „стоя“ — устойчивост, постоянство, — но го отбелязват и като форма, гравитираща към Стефан. Оттам и мястото му в календара. От същия корен растат Цоньо, Цоно, Цонко и Цочо, а женската форма е Цонка. Значението пътува между „онзи, който стои“ и гръцкото Стефанос — „венец, корона“.
Поводът е Свети Стефан Първомъченик — първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година. Църквата не случайно слага първомъченика веднага след Рождество: радостта от раждането и цената на вярата стоят гръб до гръб. Стефановден затваря тридневния коледен блок — Рождество, Събор на Богородица, накрая паметта на Стефан. Цончо не носи гръцкото име, но празнува в неговия ден — народната традиция е събрала Стоян и Стефан под един календарен покрив.
В този ден семейството се събира на трапеза, но масата не се вдига — стои от Коледа и само се допълва. Пие се за здравето на стопанина и децата, а наздравицата е конкретна и къса: за домакина, за да го има и догодина на същото място, начело на същата маса. За носителя на името това е удобство и лека тежест едновременно — денят му язди инерцията на празника, но стои върху доста мрачна основа.
В кючешкия прочит Стефановден е денят, в който празничната инерция работи в полза на именика. Цончо няма какво да организира — масата е сложена, роднините са налице, туршията и баницата не свършват, а поводът е просто продължение на вече започнатото веселие. Никой не праща покани; гостите просто не са си тръгнали от Коледа. Кючекът е за момента, в който коледната умора и празничният кураж се срещат, и куражът печели.
Тони Стораро и Джамайката — Най-добрата фирма е за компанията около масата, която на третия ден вече не се разотива. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за настроението, което отказва да признае, че официалните празници свършиха. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за инерцията, която носи Цончо от трапеза на трапеза чак до Нова година. И трите заедно обрамчват ден, който не иска организация, а само присъствие.
Камъните останаха в историята; венецът — в значението на името; кючекът изпрати Цончо през третия ден на неспирната коледна седмица. Името му означаваше „да стоиш“ — и точно това прави Цончо на двайсет и седми декември: стои на масата, докато инерцията го носи към Нова година.
Пожелания
Името ти значи „да стоиш“ — и на двайсет и седми декември го доказваш буквално: стоиш на масата, докато всички други капитулират пред съня и туршията
Стефанос е „венец“, а Стефан го спечели с камъни в Йерусалим — ти взимаш само короната на трапезата, без нито един хвърлен камък, добра сделка за третия коледен ден
Коренът ти е „постоянство“, а най-постоянното нещо тази година са роднините — сложиха се на трапезата от Рождество и още не дават признаци, че смятат да си тръгват
Три дни Коледа, три повода — на третия вдигаш чаша за здравето на домакина, единственото постоянство, което държавата още признава без документ